Сан Антонио: Торта рунтавелка

Представи си обширно помещение, горе-долу правилен куб с дължина на страната десетина метра и разделен на три равнища обем. На една от страните се издига нещо като ниска трибуна с около петнайсетина места. Седалките са тапицирани с чортова кожа. Засега са празни. Пред трибуната има кресло, пред него маса, а от другата й страна пейка от грубо дърво. Дотук в час ли си, Иванчо? Някакви въпроси? Окей, продължавам.

Тази подредба смътно напомня за съдилище. Но не това му е безумното на мястото. О, да беше само това! Немислимото, смразяващото е гигантският аквариум, който изпълва останалата част от помещението. Осем метра дължина, пет широчина и шест височина. Пълен с вода. И зеленикавата течност гъмжи гнусно от каймани, ако не и от алигатори. Отврат! Най-малкото гущерче гони четири метра. И са… Чакай да се опитам да ги преброя… един, два, три, четири, пет, шест. Уф, няма ли да спрат да мърдат!… Седем… Осем! Зверюгите се плацикат в огромния стъклен аквариум. От време на време някое се озъбва до преградата и ни гледа закачливо. Омръзнаха ли ти се мартинките?

Чакай, още не съм свършил. Над аквариума има решетка, а на тази решетка лежи гол мъж, омотан с въжета, със запушена уста. Кроковците са надушили мръвката и са нервни. Скачат, за да достигнат плячката, и блъскат с муцуни решетката.

Оглеждаме панорамата и ченетата ни се стягат така, че Давидофф може да направи от тях резачка за пури. Совьор ми вика:

— Да не сме в лодката на Дракула? Или във филм за Джеймс Бонд?

Не му отговарям. Чувствам, че започва изключително важен момент от съществуването ми. И има опасност то да свърши с него, както има вещината да напише мадам Юрсенар в „Мемоарите на Антоан“.

Татуираният ни казва, че можем да гледаме, и сочи местата трета класа на дървената пейка. Защо пък не?

Полагаме седалища и се вторачваме в купона на гадните гадини. Сещам се за една крокодилска ферма в Тайланд, която посетих навремето. Представлявана редица басейни, в които влечугите бяха разделени според възрастта и размерите им. Изящни мостчета прекрачваха резервоарите и аз гледах със зяпнала уста как се премятат хищниците. Тук усещането е по-силно, защото тези гадини са великани, а голият вързан мъж над тях навява предчувствия за чудовищни гледки.

След известно време вратата срещу тази, през която ни вкараха, се отваря и в помещението нахлуват хора в официално облекло. Повечето са мъже в бели смокинги, но има и три дами: дълги рокли с диаманти, тежък вечерен грим. Общо четиринайсет човека. Настаняват се на трибуната. Личи си, че не им е за пръв път. При казват си, без да се интересуват особено от нас, с изключение на най-младата от дамите, една изрусена Мерилин към четирийсет карата, която, усещам, ме намира за сладур и съответно се пита колко ли сладко викам ура.

Няколко минути светско бъбрене и се появява по следният персонаж: Великият инквизитор! Интересен типаж! Към петдесетте, изтънчено елегантен. Лицето му е широко, плоско и бледо. По средата кривият нос стърчи като римска останка посред италиански площад Сива лъвска грива, сресана назад. Леко мътен поглед.

Противно на очакванията не сяда в креслото, а остава прав, с ръка в джоба на сакото и палеца отвън, щръкнал като курок на ловджийска пушка. Обръща се към гостите:

— Уважаеми членове — започва, — благодаря, че всички се отзовахте на поканата ми. Позволете ми сега да премина към сериозната част и да ви информирам за някои проблеми, които предизвикваха известно безпокойство в картела, но са на път да намерят разрешени ето си. Навярно забелязвате вързания мъж върху решетката на аквариума. Става дума за Педро да Силва, който събираше приходите на картела от търговията с наркотични вещества по Западния бряг. Нашите ревизори установиха, че Да Силва е отклонил средства, възлизащи общо на осемстотин четирийсет и три хиляди долара. Той не оспори фактите. Смятаме, че подобна липса на вкус заслужава смъртно наказание, защото, ако Черният картел не дава недвусмислено да се разбере, че е непреклонен по въпроса за лоялността на сътрудниците си, излагаме на опасност репутацията си. Както винаги, ще подложим на вот присъдата, предложена от експертния съвет. Кой е за неутрализирането на Да Силва?

Всички вдигат ръка.

— Единодушно — регистрира този, когото спонтанно нарекох „Великия инквизитор“. — Добре! Да бъде!

Кима на единия от двамата моряци. Посоченият отива до нещо като бесилка, стърчаща в ъгъла на аквариума. От нея виси верига с ръкохватка на края. Той я дръпва. Решетката над вивариума с кайманите се разтваря по средата и голият човек цопва в ужасния басейн.