Сан Антонио - Торта рунтавелка

Розова зурла и Ягодова паста мятат на закачалката саката и карнавалните си капели. Късите ръкави на ризите им разкриват напомпани бицепси с рижава четина. Не са от приказливите, но каквото кажат, е чист концентрат. Пребъркват ни и всичката смет от джобовете ни се изсипва върху стъкления плот на бюрото. Плячката на Совьор, пачките и камъчетата с не мога ти каза колко карата — изящна гледка, която силно ми оправя репутацията! Чувствам се корумпиран до мозъка па костите полицай.

Ягодова паста излиза да си вземе кола от автомата в залата. Връща се, като гълта от шишето. Кобурът му придава вид на ченге от трилър — оня, бияча с шибаните номера. Розова зурла петнайсет минути изучава педантично бумагите ни, свършва и започва пак. Накрая излиза и ги отнася, а Ягодова паста ни подхваща, стиснал шишето кола в ръка. Джуките на Совьор са цепнати и издути, изплюл е един преден зъб и черната дупка в ченето не допринася за изискания му вид. Демонстрира фатализма, присъщ на закопчаните гангстери. Големите мъжкари посрещат поражението с достойнство.

След малко Ягодова паста се обръща към мене:

— Вие ли откраднахте фургона на летовниците в гората край Тенкс Веримъч?

Това беше под лъжичката, много професионално. Захапи заподозрения за някоя дреболия, за да го заблудиш. Много мило. Но не толкова свежо, когато се прилага на друг печен професионалист.

Добавя:

— Момичето от болницата… (наднича в някакво листче) Мариза Коджапул потвърди фактите. Транспортирали сте я с въпросното превозно средство.

— Вижте какво — викам му, — и аз съм от службите, тъй че да не го увъртаме. Всички ще спечелим време, ако свалим картите на масата. Разбирам, че моето положение ви се струва двусмислено, но въпреки привидностите няма в какво да бъда упрекнат.

Предложението ми май не го затрогва. Седи си като дюстабанлия. А няма по-приятно нещо за едно ченге от това задържаният да предложи да пропее.

Другарчето му се връща. Носи някакъв лист с вид на телеграма и го тика под носа на колегата. Ягодова паста я прочита, но не трепва. Другият смачква хартийката и я пъха в джоба си. В сцената има нещо нереално. Двамата продължават да се блещят в нас, без да кажат дума.

Ягодова паста поглежда часовника си. Отвън денят, вече толкова изтощен, започва полека да сдава багажа. Климатикът бръмчи тихо. Въпреки изолираните витрини отнякъде се чува истеричен женски крясък. Машинално търся с поглед през върволицата канцеларии, но не се вижда нищо. Гладен съм, жаден съм, спи ми се. Най-вече съм жаден.

— Може ли да получа чаша вода? — питам накрая.

Не ми отговарят, но това подсеща Ягодова паста да си допие колата. Чакаме още.

— Вижте — казвам, — искам да дам показания, възможно ли е?

На телефона светва една зелена лампичка. Розова зурла вдига слушалката:

— Да, аз съм! Свържете ме.

Слуша известно време. Казва „Окей!“ и затваря. Обръща се към нас:

— Прибирайте всичко това!

Не стопляме. Той повтаря:

— Не чувате ли? Вземайте си шибаните боклуци.

Съвсем ошашавени си натъпкваме по джобовете каквото си носехме преди обиска. Совьор обаче се колебае да вземе ли доларите и камъните. Хвърля въпросителен поглед към федералните, които кимат с досада. Добре де! Ягодова паста дори взема пистолета, с който го заплаши турчинът, и му го подава с дръжката напред. Сега вече съвсем не стопляме.

— Вървете с нас!

Пак прекосяваме всички помещения, този път без белезници. Мирише на пот и на прах, климатиците преживят тежкия въздух.

Навън ни затиска задухата на късния следобед. Щом се появяваме, една петнайсетместна лимузина, от ония, дето ги има само в Щатите, която досега е блокирала движението, паркира точно пред нас. Розова зурла отваря една от вратите.

— Качвайте се! — изгрухтява.

Подчиняваме се. Вътре са четирима без шофьора. Четирима юначаги с толкова изразителни мутри, че ще излекуват и хълцането на прясно родила тигрица. Настаняваме се на седалката с гръб към движението, тоест срещу четирите персони, изброени на етикета над срока за годност на продукта.

Впечатляващ ансамбъл. Восъчни манекени. Само очите им шават. От дясно на ляво: един набит дебелак с тлъсто шкембе и нагъната гуша; блондин с лице, чертано с линийка; много бледен шишкав и плешивеещ арабин; опърпан тип с клюн на кондор, дрипаво яке и разръфани кецове, който така се е зализал с гел, че по кичурите му са засъхнали топчета като череши.

Чуден квартет. Когато сядаме, установявам, че вратата се е затворила, без Ягодова паста и Розова зурла да се качат. Двамата остават на кея и изпращат кораба. Розова зурла си вее с голямата си оперетна капела. Остава да запее алпийски бодлер.