О. Хенри: Хрътките

Шамрок Джолнз приключи убедителната си реч с усмивка на успял актьор. Мийкс нямаше думи да изрази възхищението си. Двамата се отправиха към авеню С, № 12. Това беше старомодна каменна къща в хубав, богат квартал.

Те позвъниха и на зададения въпрос им беше отговорено, че тук няма никаква госпожа Снайдър и че от шест месеца в пансиона не е постъпвал нов наемател.

Когато излязоха отново на улицата, Мийкс се зае да изследва хартийките, които бе взел от старата квартира на сестра си.

— Аз не съм детектив — каза той, вдигнал пред носа си парчето от театралната програма, — но според мен в тази хартийка е бил завит не пръстен, а ментов дропсов бонбон. А това парченце с адреса ми прилича по-скоро на част от билет — номер 12 ред С, ляво.

Шамрок Джолнз мислеше нещо с блуждаещ поглед.

— Смятам, че няма да е зле да се посъветвате с Джъгинз.

— Кой е този Джъгинз? — попита Мийкс.

— Основоположникът на една нова, модерна детективска школа — отвърна Джолнз. — Техните методи се различават от нашите, но се говори, че Джъгинз се е справил успешно с няколко крайно заплетена случая. Ще ви заведа при него.

Намериха още по-великия Джъгинз в кабинета му. Този дребничък рус човек се беше вдълбочил в една от буржоазните творби на Нътаниъл Хотърн.

Двамата велики детективи от две различни школи си стиснаха тържествено ръце, след което Мийкс бе представен на Джъгинз.

— Изложете фактите — каза Джъгинз и продължи да чете.

Когато Мийкс свърши, по-великият затвори книгата и каза:

— Доколкото разбрах, сестра ви е петдесет и две годишна вдовица, с голяма пъпка от едната страна на носа, много бедна, с грозно лице и тяло и едва изкарва прехраната си с миене на подове.

— Точно така — каза Мийкс. Джъгинз стана и си сложи шапката.

— След петнайсет минути ще се върна — обеща той — и ще ви донеса новия й адрес.

Шамрок Джолнз пребледня, но се помъчи да се усмихне.

В определеното време Джъгинз се върна и погледна листчето, което държеше в ръката си.

— Сестра ви, Мери Снайдър, живее на Чилтън стрийт № 162 — съобщи той спокойно. — Стаята й е на петия етаж в задната част на къщата, която е само на пет преки оттук. Идете да се уверите, че това е така, а след това се върнете тук. Господин Джолнз ще ви изчака, надявам се.

Мийкс излетя и след двадесет минути се върна с грейнало лице.

— Там е, жива и здрава! — извика той. — Колко ви струва това?

— Два долара — каза Джъгинз.

Мийкс уреди сметката и си отиде, а Джолнз остана с шапка в ръка пред Джъгинз.

— Нали няма да бъде — запъна се той — нахалство от моя страна, ако ви помоля… смятам, че няма да имате нищо против…

— Не, разбира се — каза любезно Джъгинз. — Ще ви кажа как го постигнах. Спомняте си описанието на госпожа Снайдър, нали? Нима е възможно жена с такъв вид да не си поръча увеличен портрет с креда, който да изплаща на седмични вноски? Най-голямото ателие за такива портрети е на другия ъгъл. Аз просто отидох дотам и взех адреса й от книгите за поръчки. Това е всичко.

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

The Sleuths, 1911

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13811]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00