О. Хенри: Хрътките

След два часа чакане пред апартамента на великия детектив Мийкс бе въведен при него. Джолнз, с тъмночервен халат, седеше пред инкрустирана шахматна масичка с някакво списание върху пея и се мъчеше да разреши загадката „кои са те?“. Сухото, интелигентно лице на прочутата хрътка, проницателният МУ поглед и колко взима на дума — всичко това е известно, тъй че не е необходимо да го описваме.

Мийкс обясни по каква работа е дошъл.

— Хонорарът ми, ако успея да ви помогна, ще бъде петстотин долара — каза Шамрок Джолнз.

Мийкс кимна в знак на съгласие.

— Ще се заема с този случай, господин Мийкс — реши Джолнз окончателно. — Изчезването на хора в нашия град винаги е било интересен проблем за мен. Спомням си един случай, който успях да разреша успешно преди година. Цяло едно семейство — фамилното им име беше Кларк — изчезна най-неочаквано от апартаментчето, в което живееше. Наблюдавах жилищната сграда два месеца, за да открия някаква нишка. Един ден изведнъж се сетих, че един млекар и едно момче от колониала винаги се качваха заднишката по стълбите, когато разнасяха стоката си. Благодарение на това мое наблюдение и на индуктивния метод веднага открих изчезналото семейство. Те се бяха преместили в отсрещния апартамент и бяха променили името си на Кларк.

Шамрок Джолнз и клиентът му отидоха до жилищния блок, в който бе живяла Мери Снайдър, и детективът поиска да му покажат стаята й След изчезването на Мери Снайдър в нея не беше живял никой.

Стаята беше малка, опушена и зле мебелирана. Мийкс седна отчаян в едно счупено кресло, а великият детектив се зае да прегледа стените, пода и няколкото парчета стара, разнебитена мебел, за да намери ключ към загадката.

След половин час Джолнз вече беше събрал две-три неща, които нищо не говореха на пръв поглед — евтина черна карфица за шапка, откъснато кранче от театрална програма и част от визитна картичка, на която се виждаше само „Ляво“ и „С 12“.

Със замислен поглед на интелигентното си лице Шамрок Джолнз се облегна на камината, подиря глава с ръка и остана така десет минути. След топа възкликна развълнувано:

— Да вървим, господин Мийкс, задачата е решена. Ще ви заведа право в къщата, където живее сестра ви. И няма защо да се безпокоите за материалното й състояние — тя разполага с достатъчно средства, поне засега.

Мийкс толкова се зарадва, колкото се и учуди.

— Но как постигнахте това? — попита той с нескрито възхищение.

Джолнз имаше може би една-единствена слабост: професионалната гордост от бляскавите успехи в областта на индуктивния метод. Той винаги бе готов да смае и очарова събеседника си, като му опише своите методи.

— По логичен път елиминирах някои квартали, в които госпожа Снайдър би могла да се премести — каза Джолнз и сложи на масичката намерените неща, които му бяха послужили за ключ към загадката. — Виждате ли тази карфица за шапка? Нейното наличие елиминира Бруклин. Коя жена ще се реши да се качи на трамвая от Бруклинския мост, без да носи карфица за шапка, с която да си пробие път до някоя седалка? А сега ще ви докажа и защо е невъзможно да се е преместила в Харлем. На стената зад тази врага има две куки. На едната от тях госпожа Снайдър е окачвала шапката си, на другата — шала. Ако се вгледате, ще видите, че краищата на шала са оставили мазно петно на стената. То е достатъчно ясно очертано и показва, че шалът е бил без ресни. А къде се е видяло и чуло жена на средна възраст да се качва на влака в Харлем с шал без ресни, които да се закачват на вратата и да стават причина за задържането на пътниците зад нея? По този начин елиминираме и Харлем.

Ето защо изводът ми е, че госпожа Снайдър се е преместила не много далеч от старата си квартира. На това парче от картичка виждате думата „Ляво“, буквата „С“ и числото „12“. По една случайност аз зная, че на авеню С, № 12 има първокласен пансион, който не е за кесията на сестра ви — така поне се предполага. Но ето че намерих и това парче от театрална програма, което, макар и смачкано, е добило особена форма. Какво говори то? На вас — нищо, по всяка вероятност, но за човек, който има навика и умението да забелязва и най-малките подробности, то е достатъчно красноречиво.

Вие ми казахте, че сестра ви е чистачка и мие подовете в разни кантори. Нека приемем, че е намерила подобна работа и в някой театър. Къде най-често се губят скъпоценни накити, господин Мийкс? В театрите, разбира се. Погледнете това късче от програма, господин Мийкс. Забележете кръглия релефен отпечатък на хартията. В тази хартийка е бил увит пръстен — вероятно много скъп пръстен. Госпожа Снайдър е намерила пръстена, когато е чистила залата. Тя е откъснала набързо парче от програма, завила е внимателно пръстена и го е пъхнала в пазвата си. На следния ден го е продала и с получените средства си е потърсила по-хубава квартира. Проследявайки дотук нишката, аз вече смятам за напълно възможно сестра ви да живее на авеню С, № 12. Ще я намерим именно там, господин Мийкс.