Артър Хейли - Детективи

— Всички виждаме разни неща — каза му тя.

— Но ще си спомниш, ако ти помогна, нали?

Ърнестин загадъчно се усмихна. Той знаеше, че отговорът е положителен.

Така беше с проститутките и точно затова детективите ги правеха свои приятели и съюзници. Проститутките изобилстваха от информация и я разкриваха, ако харесваха ченгето или сделката. Но никога не проявяваха инициатива — трябваше да им задават правилните въпроси.

— Случайно снощи да си работила на Северозападна Трета и Дванайсета улица? — колебливо започна Хорхе.

— Не знам… Може би.

— Е, чудех се дали си видяла двама типа да скачат в кола, карана от възрастен бял мъж, а после да го застрелват и да го изхвърлят от колата.

— Не, но видях как едно негро и нек’ва гадна бяла накараха нек’ъв старец да спре колата си и после направиха к’вото каза ти.

Хорхе погледна към Ейнсли, който кимна, изпълнен с гадно усещане.

— Дай да изясним — продължи Хорхе. — Били са чернокож мъж и бяла жена, така ли?

— Да. — Ърнестин го погледна право в очите. — Преди да кажа нещо повече, трябва да бутнеш нещо, мой човек.

— Ако не ни ментиш, ще си струва стотачката.

— Става. — Момичето изглеждаше доволно.

— Знаеш ли им имената?

— Черният е Кърмит Жабока. Прилича на жаба — очите му са смешно изпъкнали. Гаден е, винаги тегли парчето към себе си.

— Ами жената?

— Чувала съм да й викат Маги, винаги е заедно с Кърмит. Висят в кръчмата на Осма улица и съм виждала да ги прибират, ’щот имали дрога.

— Ще ги разпознаеш ли, ако донеса снимки?

— Естествено, миличък, за теб съм готова на всичко. — Ърнестин протегна ръка и докосна Хорхе по бузата. — Адски си готин.

Той се усмихна, после продължи да разпитва.

— Ами Флейм? Ще ни помогне ли?

— Трябва да питате него.

Хорхе се стресна.

— Него ли?

— Флейм е той-тя — поясни Ърнестин. — Казва се Джими Макрей.

Ейнсли шумно изпъшка.

— Не става за свидетел. Няма начин!

Хорхе кимна. Травеститите се срещаха често в похотливата част на подземния свят. Отгоре на всичко изглеждаше, че Флейм се подвизава като женска проститутка. Нямаше начин да докарат в съда такова чудо — съдебните заседатели щяха да се отвратят, така че трябваше да забравят за Флейм. От Ърнестин ставаше добра свидетелка, можеха да открият и други.

Хорхе се обърна към момичето:

— Ако онова, което ни каза, се окаже вярно, през следващите два дни ще дойдем с парите.

Този род разходи — парите за информатори — се покриваха от огромна банкова сметка, до която детективите имаха достъп.

В този момент по джобния полицейски радиотелефон на Ейнсли повикаха номера на частта му — 1910.

— Слушам — отвърна той.

— Обадете се на лейтенанта си.

Като използва същия джобен радиотелефон, Ейнсли набра номера на Лио Нюболд.

— Имаме напредък със случая „Нихаус“ — съобщи Нюболд. — Щатската полиция е открила липсващата кола с двама заподозрени. В момента ги карат насам.

— Не ми казвайте, сър — като погледна бележките си, рече Ейнсли. — Един чернокож на име Кърмит и бяла жена, Маги, нали?

— Точно така! Те са. Откъде знаеш?

— Хорхе Родригес откри свидетел. Проститутка. Казва, че ще ги разпознае.

— Кажи на Хорхе, че се е справил чудесно. Най-добре елате тук. Трябва бързо да свършваме с това.

Фактите бавно изплуваха на повърхността. Запомнил съобщението на полицията в Маями от предишния ден, някакъв бдителен служител от щатската транспортна полиция на Флорида забелязал търсения автомобил, спрял го и арестувал пътниците — чернокож мъж, Кърмит Капръм, деветнайсетгодишен, и Маги Торн, бяла жена, двайсет и три годишна. Носели револвери 38-ми калибър, които били пратени на балистична експертиза.

Двамата казали на транспортната полиция, че около час преди това намерили колата изоставена с ключовете вътре и се качили да се повозят. Историята очевидно била измислена, но транспортните полицаи не я оспорили, защото знаели, че със сериозния разпит ще се заемат детективите от „Убийства“.

Когато Ейнсли и Хорхе стигнаха в отдела, Капръм и Торн вече бяха там в отделни стаи за разпит. Компютърната проверка показа, че и двамата имат криминални досиета още от осемнайсетгодишна възраст. Младата жена, Торн, беше лежала в затвора за кражби и бе съдена за проституция. Капръм имаше две присъди за кражба и антиобществени прояви. Най-вероятно двамата имаха досиета и като малолетни престъпници.

Отдел „Убийства“ в Маями нямаше нищо общо е шумните, изпълнени с хаос детективски отдели от телевизионните филми, в които спокойно можеше да влезе всеки и да прави каквото си иска. Разположен на петия етаж в подобната на крепост главна сграда на полицейското управление на Маями в центъра на града, до отдела можеше да се стигне с асансьор от главното фоайе. Вратите на петия етаж обаче се отваряха само със специална карта, а такава имаха единствено детективите, цивилните служители и неколцина старши офицери. Всички останали членове на полицейския персонал и обикновените посетители трябваше да получат разрешение, за да влязат, и дори тогава се придружаваха от някой с карта.