Артър Хейли - Детективи

— Когато чуха, че ще се срещна с вас — каза той, — студентите ми ме помолиха да ви питам дали не искате да си починете малко от религиите и да дойдете да поговорите пред нас. Мога да гарантирам, че аудиторията ще е претъпкана. — Ейнсли обеща да направи всичко възможно.

Присъстваха и политици. Представиха му двама общински съветници, очакваше се да пристигне и кметът. Наблизо разговаряше депутатка в Конгреса на САЩ, задаваше се и началникът на полицията, в цивилно облекло… Ейнсли усети, че някой го докосва по рамото и видя до себе си отново Хъртли Алърдайс.

— С вас иска да се срещне един специален гостенин — каза той и го придружи до другия край на стаята. — Това е дарителят на новата ни сграда и, разбира се, на субсидията за професорското ви място. В крайна сметка реши да излезе от анонимност.

Двамата си пробиха път през навалицата и се приближиха до прозорец с вертикални колони, до който стоеше привлекателна, безупречно облечена жена.

— Госпожо Давънъл, представям ви доктор Малкълм Ейнсли.

— Всъщност — усмихната отвърна Фелиша — ние вече се познаваме. Може даже да се каже, че сме стари приятели.

Щом видя Фелиша — така неочаквано — Ейнсли се сепна и пулсът му се ускори… Същата изкусителна и красива Фелиша, която беше излъгала, че съпругът й е бил убит, докато Ейнсли не доказа, че се е самоубил… Фелиша, която му предложи място в империята Давънъл с не толкова тънък намек за бъдеща интимна връзка… и за която опитната Бет Ембри бе казала: „Фелиша направо яде мъже за закуска. Ако те е харесала на вкус, ще опита отново“.

— Нямах представа… — каза той. Алърдайс тихо се отдалечи.

— Лично се погрижих за това — отвърна Фелиша. — Помислих си, че ако научиш, може и да не приемеш. Но не си ли спомняш, Малкълм, аз ти казах, че някой ден пътищата ни отново ще се пресекат.

Тя докосна ръката му и леко прокара пръсти по нея. Допирът беше нежен и ефирен. Малкълм усети как кръвта му се раздвижва. Така беше и в началото със Синтия.

От другата страна на стаята се чу смехът на Карън. Той се обърна и очите им се срещнаха. Дали жена му бе усетила внезапната вълна на изкушение, която го беше връхлетяла? Не беше сигурен.

— Наистина трябва скоро да се срещнем — каза Фелиша. — Искам да чуя идеите ти за темите на лекциите ти. Можеш ли да дойдеш на обяд в дома ми следващата седмица, да речем във вторник?

Ейнсли обмисли отговора си. Както винаги в живота, някои врати се отваряха, други се затваряха. Тази все още беше открехната. Съвсем ясно.

— Какво ще кажеш да ти съобщя по-късно? — отвърна той.

Фелиша отново се усмихна.

— Ще дойдеш, нали?

© 1996 Артър Хейли

© 1997 Крум Бъчваров, превод от английски

Arthur Hailey

Detective, 1996

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009–2010

Издание:

Артър Хейли. Детективи

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, 1997

Редактор: Ани Николова

Коректор: Ани Стаменова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14973]

Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00

Пламък (англ.). — Бел.пр.

Римл. 12:19. — Бел.пр.

„Макбет“ V, 5. Прев. В. Петров. — Бел.пр.

Къде отиваш? (лат.). — Бел.пр.

Начин на действие (лат.). — Бел.пр.

Ричард Роджърз (1902–1979) — американски композитор. Оскар Хамърстайн (1895–1960) — американски поет и либретист. — Бел.пр.

Нищо (исп.) — Бел.пр.

Страхливец (исп.). — Бел.пр.

Радикална, войнствена секта, съществувала в Юдея през 1-ви век сл.Хр., борещи се за отхвърлянето на римската власт. — Бел.пр.

Хронично заболяване на белите дробове. — Бел.пр.

Наздраве (фр.). — Бел.пр.

Герой на Дикенс от „Коледна песен“, станал нарицателно за скъперник. — Бел.пр.

Ежегодни награди на Националната академия за телевизионно изкуство и наука на САЩ. — Бел.пр.

Йов, 10:21. — Бел.пр.

Основано през 1776 г. национално почетно дружество, в което членуват студенти и възпитаници на американски университети, завършили с отличие. — Бел.пр.

Най-големият от островите край бреговете на Южна Флорида. — Бел.пр.

Гъст сос от жълтъци, масло, оцет, вино, дребен лук и естрагон. — Бел.пр.