Артър Хейли - Детективи

Повечето от репортерите нямаха търпение да излъчат новините и малко по-късно пресконференцията приключи, макар че някои журналисти и телевизионни екипи останаха за персонални интервюта на английски и испански. Разпитваха най-вече Ейнсли и той бе задържан още четирийсет минути. Дори и тогава репортерите го последваха до колата му без да спират да го снимат и да му задават въпроси.

През следващите дни Малкълм Ейнсли беше водеща фигура по телевизията. Изявленията му се излъчваха непрестанно. Репортерите от националните телевизионни мрежи отразиха историята на Синтия Ърнст и в повечето материали Ейнсли беше представен като официален говорител на полицията. По вечерните новини на „Ей Би Си“ подробно обясниха тайнствените символи и тяхната библейска интерпретация. В центъра на репортажите отново бе Ейнсли.

Пресата също отрази случая „Ърнст“, като прояви интерес към религиозното минало на Ейнсли. Един от репортерите откри информация за докторската му степен и за репутацията му на учен, като спомена и за съавторството на детектива в „Еволюиращите вярвания на цивилизацията“. Тази новина също обходи екраните на страната. Името му се появи на страниците на „Нюзуик“ и „Тайм“, а последният брой на националния седмичник „Пърейд“ излезе с надпис на корицата:

Телефонната централа в полицейското управление в Маями получаваше безброй обаждания от кино- и телевизионни продуценти и всичко това опровергаваше предвиждането на заместник-началник Серано, че никой няма да излезе чист от случая „Ърнст“.

— Наистина ми се иска всичко това да престане — призна на Лио Нюболд Ейнсли.

— Както чувам, момчетата над нас изпитват същото чувство — отвърна лейтенантът.

Въпреки неспокойствието си полицейското ръководство явно бе облекчено, че няма да се стигне до мъчителния за тях съдебен процес срещу Синтия Ърнст.

— Здравейте, сержант Ейнсли! — поздрави секретарката на майор Фигерас, Тиодора Ернандес, когато детективът се появи във външния офис на шефа на секцията „Криминално разследване“. — Преди да влезете — помоли го тя, — бихте ли ми направили една услуга?

— Стига да мога, Тио.

— Ами децата ми постоянно ви гледат по телевизията и четат за вас. Когато им казах, че ви познавам, адски се развълнуваха и ме помолиха да ви взема автограф. — Тя извади две бели картички и му подаде химикалка. — Имате ли нещо против?

— Аз не съм известна личност — смутено възрази той.

— О, напротив! Напишете на едната картичка „На Петра“, а на другата — „На Хусто“.

Ейнсли взе химикалката и картичките, написа двете имена и се подписа. После ги подаде на секретарката.

— Довечера вкъщи ще стана истински герой — рече Тиодора, докато го водеше към вътрешния кабинет. Сержантът забеляза, че вратата му е открехната.

Когато Ейнсли влезе, Марк Фигерас се изправи усмихнат.

— Ето я нашата звезда! Как се чувстваш?

— Абсолютно не на мястото си — сбърчи лице Ейнсли.

— Е, скоро всичко ще свърши. Можеш ли да се справиш?

— Предполагам. Ами управлението?

— Може да има известни проблеми — махна с ръка Фигерас. — Така или иначе, остави формалностите, Малкълм. Наредиха ми да проведа този разговор с теб — като мъж с мъж. А, все пак първо има една формалност. От този момент вече си лейтенант Ейнсли. — Той протегна ръка. — Поздравления. Може би малко късно, но е в правилната посока.

Ейнсли се зачуди какво следва. Повишението го радваше и повече от всичко му се искаше да телефонира на Карън, за да сподели новината с нея. Но продължи да чака, за да види какво ще му каже Фигерас.

— По отношение на кариерата, сега вече си в добро положение, Малкълм, и можеш да избереш няколко пътя: в общи линии зависи от твоето решение. Първият е да станеш шеф на „Убийства“. — Когато Ейнсли го погледна изненадано, той продължи: — Лио Нюболд е произведен в капитан и ще бъде преместен в друг отдел. В твоя случай също е нормално да те преместим, но личното ти досие в „Убийства“ е изключително и може да се допусне изключение, ако го искаш.

— Не искам — поклати глава Ейнсли. — Вече обясних на Лио причините.

— Неофициално чух за това и те разбирам. Просто искахме да знаеш — всички възможности.

Това „искахме“ беше многозначително. Онова, което щеше да му каже Фигерас, идваше отгоре.

— Добре, дай да видим бъдещето ти в управлението — продължи шефът на „Криминално разследване“. — Ставаш лейтенант на трийсет и девет. След още три години можеш да си капитан, след това, по решение на началника — майор, макар че нищо не е сигурно, и в сравнение с други е малко позакъсняло. Така че навярно на четирийсет и четири ще станеш майор след петнайсет години служба и както знаеш, нагоре остават малко постове, съперничеството за които е голямо. Така че можеш да продължиш нагоре, но майор ще е максималният ти чин, преди да се пенсионираш. Откровен съм с теб, Малкълм.