Артър Хейли - Детективи

— За предпочитане е.

— Трябва да имаме предвид още нещо и сега наистина ти говоря като приятел. Наскоро привлече общественото внимание както никой друг досега. Една от причините е, че свърши страхотна работа, особено в отдел „Убийства“. Но медиите се нахвърлиха най-вече върху миналото ти на свещеник и учен, което ме навежда на една идея.

Ейнсли се досещаше какво следва.

— Въпросът е, че заради цялото това внимание, Малкълм, каквото и да направиш в управлението отсега нататък, медиите ще го забелязват и навярно ще го превъзнасят. В това всъщност няма нищо лошо, но за да сме честни, управлението може да изпадне в неудобно положение. Както знаеш, малцина тук постоянно са в центъра на общественото внимание и това се отнася даже за началника: повечето от жителите на Маями вероятно не знаят как се казва. Така е било винаги и повечето от нас бихме искали да си остане така.

— Хайде да сме наясно по въпроса — каза Ейнсли. — Да не би да ми казвате, че въпреки всичко, което се случи, въпреки повишението ми и останалото, всъщност искате да напусна?

— Ако си го приел така — отвърна Фигерас, — значи не съм успял да си свърша работата, защото това е последното нещо, което съм искал да кажа. Но повечето от нас тук смятат, Малкълм, че за теб в управлението просто не е останало нищо, което да отговаря на способностите ти. Бихме искали да се насочиш към нещо по-изгодно за теб, където по-добре ще можеш да използваш дарбите си.

— Проблемът е — рече Ейнсли, — че напоследък не чета много обявите за търсене на работа. Като че ли е трябвало.

Фигерас се засмя.

— „Търсене“ е подходяща дума. Истината е, и тъкмо това исках най-вече да ти кажа, че една организация извън полицейското управление влезе във връзка с началника, кмета, а може би и с други, и много иска да постъпиш в нея, както разбрах, при изключително изгодни условия.

Ейнсли се смути.

— Известна ли ми е тази организация?

— Не зная. Най-заинтересован е председателят на директорския борд на университета на Южна Флорида. — Фигерас се консултира са някакъв лист върху бюрото му. — Казва се доктор Хъртли Алърдайс. Съгласен ли си да се срещнеш с него?

„Животът е пълен с изненади“, помисли си Ейнсли.

— Какво друго мога да кажа, освен „да“?

— Това може да ви изненада, доктор Ейнсли — каза Хъртли Алърдайс, — но в нашия университет говорим много за вас, още откакто способностите и миналото ви станаха толкова широко известни.

— Да, изненадан съм — отвърна Ейнсли. — Напоследък почти всичко ме изненадва.

От разговора му с майор Марк Фигерас бяха изминали три дни. Сега Ейнсли и Алърдайс обядваха заедно в градския клуб в центъра на Маями. Обръщението „доктор Ейнсли“ звучеше странно на Малкълм. Макар и валидно в научните среди, той не го беше чувал от години насам и не го бе използвал дори като свещеник. При сегашните обстоятелства обаче…

Доктор Алърдайс, който изглежда обичаше да приказва, продължи:

— Публиката обича местните герои, винаги е било така, и вие станахте такъв, когато разкрихте онези ужасни престъпления. Важното е, че сте го постигнали интелектуално, с помощта на научни познания, и тъкмо затова образованите хора ви се възхищават, включително и самият аз.

Ейнсли почти несъзнателно се усмихна и измърмори някакви благодарности.

Алърдайс продължи:

— Това, че станахте известна личност, не би могло да се случи в по-подходящ момент — и за мен, и за хората, които представлявам. А надявам се, и за вас.

Хъртли Алърдайс изглеждаше толкова внушителен като личност, колкото и името му. Беше среброкос, красив, със силен слънчев загар, държеше се самоуверено и имаше широка усмивка. Бе роден в богато семейство и по-късно увеличи състоянието си като глава на международен инвестиционен фонд, с което обогати и други хора. В същото време той беше страстен поклонник на висшето образование.

— Председател съм на директорския борд на Университета на Южна Флорида от шест години — обясни той — и през цялото това време съм искал да разработя лекционна програма по сравнителни религии. Имаме факултет по религия и философия, разбира се, но той не се занимава със сравнителния аспект до такава степен, каквато бих желал.

Алърдайс замълча, докато сервитьорът им поднесе основното ястие, филе миньон със сос „bearnaise“ 17 17 Гъст сос от жълтъци, масло, оцет, вино, дребен лук и естрагон. — Бел.пр. .

— Между другото, надявам се, че виното ще ви хареса. Това е „Опус уан“, създаден от двама от най-големите винари в света: Робърт Мондави от долината Напа и покойния Филип дьо Ротшилд от Бордо. Опитайте го.