Артър Хейли - Детективи

— Превъзходно е — отвърна Ейнсли. Така си и беше. Бе чувал за известното вино, макар че със заплатата си на детектив-сержант никога не би могъл да си го позволи.

— Да се върнем на въпроса — каза Алърдайс, — защо сте тук. В последно време повечето студенти в университета избират по-модерни области като бизнес, медицина, право и инженерство. Но аз бих искал да покажа на нашите млади хора ползата от изучаването на сравнителни религии. Различните религии казват толкова много неща — далеч повече от обикновената история — за времето, през което са живели хората, за мисловната им нагласа във всяка епоха и общество, за техните страхове, надежди и удоволствия, за онова, от което са се плашели, със или без да го съзнават, при което смъртта винаги е заемала водещо място, за това дали съществува след нея или просто настъпва забрава. Заповядайте още вино, доктор Ейнсли.

— Не, благодаря ви. Достатъчно ми е. Но преди да продължим, трябва да ви кажа нещо.

— Последното, което искам, е да обсебвам думата. Моля ви.

— Трябва да знаете, доктор Алърдайс — каза Ейнсли, — че въпреки моя интерес към религиите, аз не изповядвам никоя от тях. От много време насам.

— Вече зная това — отвърна Алърдайс — и не мисля, че има значение. Това даже може да ви направи по-обективен. Сигурен ли сте, че не искате още вино?

— Съвсем сигурен съм, благодаря.

— И така, причината, поради която ви повиках тук, е, че съвсем наскоро получих достатъчно пари, за да построя в университетското градче нов център по религия и философия. Много от тях идват от мой личен приятел, който ще дари няколко милиона долара. След като прочете за вас и за уникалните ви способности, приятелят ми постави едно условие. Освен за сградата, предвижда се дарение и за професор по сравнителни религии, който трябва да е прочут учен. Въпросът е, че приятелят ми иска това да сте вие, доктор Ейнсли.

Очите на Ейнсли се разшириха.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно.

— Мога ли да попитам кой е приятелят ви?

Алърдайс поклати глава.

— Съжалявам! Понякога богатите дарители предпочитат да останат анонимни и в наше време има основателни причини за това. Така или иначе, ангажиментът ви към университета като начало ще е за три години и годишният ви доход ще е сто хиляди долара. Простете ми, че говоря за пари, но понякога се налага.

Последваха няколко секунди мълчание и после Ейнсли отвърна:

— Прощавам ви, докторе. И навярно, в края на краищата, наистина ще пийна още вино.

— Има някои формалности — малко по-късно каза Алърдайс. — Но няма да имате проблеми.

Предложението развълнува Карън.

— О, мили, съгласи се! Това е точно за теб. Изградил си си научен авторитет в тази област и умееш да преподаваш. Не съм ти го казвала, но след онова, което се случи в общинския съвет, телефонирах на Ръби Боуи да й благодаря от мое име и от името на Джейсън. Тя ми каза, че по-младите детективи са ти изключително благодарни за това, че си ги учил, и че всички много те уважават.

— Трябва да се явя на още няколко разговора, преди да ме одобрят — напомни й Ейнсли. — Всичко ще мине добре.

От поредицата разговори най-важният беше с ректора на университета, доктор Гейвин Лоурънс — тих, дребен мъж, но изпълнен с решимост. Ректорът вдигна поглед от някаква папка и отбеляза:

— Определено притежавате академичната квалификация за този пост.

— Трябва обаче да ви кажа нещо. — Ейнсли отново напомни, че не изповядва никоя религия.

— Тук се споменава и за това — посочи към папката ректорът. — Хъртли представи писмен доклад, в който се отбелязва, че оценява откровеността ви. Аз също, и съм съгласен, че това не е пречка. — Лоурънс се облегна назад и събра пръстите на двете си ръце. — Всъщност чувам слухове, според които някои от нашите професори по религия и философия са открили, че с натрупването на повече познания вярата им отслабва. А през последните две десетилетия в областта на религията се появиха много нови неща. Понякога става така, не мислите ли?

— Така се случи и с мен.

— Е, това няма значение, тъй като в нашия факултет просто не се интересуваме от религиозните ви убеждения. Онова, което ни интересува, разбира се, са научните ви качества и искреното отношение към преподавателската работа. Смятам, че с това всичко е наред. Ейнсли кимна.

— Точно така.

— Искаме да ви помолим и още нещо. От време на време бихме желали да изнасяте публични лекции по вашия предмет. Смятам, че името ви ще привлече много хора и тъй като входът е платен… — Ректорът добродушно се усмихна.