Артър Хейли - Детективи

Липсващият кадилак незабавно бе обявен за национално издирване.

Убийствата на чуждестранни туристи вече привличаха международното внимание и натискът за скоростно решаване на случая се усилваше — от страна на кмета, общинските служители и шефа на полицията. Макар че нищо не можеше да заличи лошата слава на Маями, един бърз арест бе в състояние да смекчи отрицателната реакция.

Придружен от Малкълм Ейнсли, на следващата сутрин Хорхе обиколи в немаркирана кола района на Оувъртаун в търсене на улики или свидетели. Ейнсли остави младия полицай да води и на ъгъла на Северозападно Трето авеню и Четиринайсета улица той забеляза двама пласьори на дрога, познати му с уличните прякори Големия Ник и Малката мотика. За Мотиката имаше заповед за арест за участие в тежко престъпление.

Последван от Ейнсли, Хорхе бързо изскочи от колата. Ник тъпчеше нещо в панталоните си, когато полицаите го приближиха от две страни, като му отрязаха пътя за бягство. Той небрежно вдигна поглед.

Хорхе започна пръв.

— Хей, Ник, как я караш?

— Ей, какво има, бе, човек? — беше предпазливият отговор.

Пласьорите и детективите се спогледаха. Всички знаеха, че ако полицейските служители упражнят правото си да ги претърсят, ще намерят дрога, а навярно и оръжие, и тогава престъпниците, и двамата с огромни досиета можеха да получат тежки присъди.

— Чу ли за германския турист, който е бил убит снощи? — попита Хорхе Малката мотика, който беше висок метър и петдесет и шест, а лицето му бе осеяно с белези от шарка.

— Чух по телевизията. Тез копелета си правят к’вот си искат с туристите.

— Значи по улиците се говори за това?

— Малко.

Ейнсли пое разпита.

— Вие, момчета, можете да си помогнете, ако ни дадете някои имена.

Поканата беше ясна: „Нека сключим сделка“. Както го разбираха детективите от „Убийства“, разкриването на едно убийство имаше приоритет над повечето други случаи. В замяна на информацията щяха да пренебрегнат по-дребните престъпления — въпреки заповедта за арест.

Но Големия Ник упорстваше.

— Не знам ник’ви шибани имена.

Хорхе посочи към колата.

— Тогава най-добре всички да отидем до управлението.

Ник и Мотиката знаеха, че в полицейското управление непременно следваше пълен обиск и заповедта за арест не им мърдаше.

— Почакай! — предложи Мотиката. — Чух две курви да викат, че снощи застреляли нек’ъв бял и две копелета краднали колата му.

Хорхе се обади:

— Момичетата видели ли са го лично?

Мотиката сви рамене.

— Може би.

— Дай ми имената им.

— Ърнестин Смарт и една, дет’ й викат Флейм 1 1 Пламък (англ.). — Бел.пр. .

— Къде можем да ги намерим?

— Ърнестин спи на Ривър и Трета. За Флейм не знам.

— Говориш за лагера за бездомни на Трета и Норт Ривър, нали? — попита Хорхе.

— Да.

— Ако сте ни метнали — обади се пак Хорхе, — ще се върнем и ще ви открием. Ако сте ни казали истината, ние сме ви длъжници.

Хорхе и Ейнсли се върнаха в колата. Отне им още час да открият една от проститутките.

Лагерът за бездомни на Трета улица се намираше под магистрала I–95, на брега на река Маями. Бившият паркинг нелепо пустееше, осеян с безбройните кашони и други леки заслони, събрани от изхвърлените боклуци — приличаше на бордей в някоя слаборазвита страна. Но тук живееха човешки същества, които водеха отчаян, деградирал начин на живот. Навсякъде бе пръснат боклук. Хорхе и Ейнсли предпазливо излязоха от колата си — всеки момент можеха да стъпят в купчина лайна.

Ърнестин Смарт и Флейм заедно обитаваха шперплатов сандък, който според надписите някога е бил пълен с автомобилни гуми. В сандъка бе пробита врата, заключена с катинар отвън.

Хорхе и Ейнсли продължиха нататък. Като караха към „страната на курвите“ — булевард „Бискейн“ и североизточна Осма улица, „Бискейн“ и Единайсета, Ийст Флаглър и Трето авеню — те разпитаха няколко дневни проститутки за Ърнестин и Флейм. Този ден не ги били виждали и накрая детективите се върнаха в лагера.

Този път завариха вратата на сандъка отворена. Хорхе пъхна глава вътре в мрака.

— Хей, Ърнестин. Аз съм твоето приятелче ченге. Как я караш?

Отвърна му дрезгав глас.

— Ако имах повече, нямаше да живея в тази кочина. Нема ли да ме чукаш, ченге? Ще ти пусна с отстъпка.

— По дяволите! Просто нямам време — трябва да разследвам едно убийство. Из улиците се приказва, че двете с Флейм сте го видели.

Ърнестин надзърна от мрака. Хорхе предположи, че е двайсетинагодишна, въпреки че изглеждаше двойно по-възрастна. Беше чернокожа, някога красива, но сега лицето й бе подпухнало и осеяно с бръчки. Фигурата й обаче беше хубава. Белият й гащеризон разкриваше стройно тяло и твърди гърди. Ърнестин видя погледа на Хорхе и като че ли се развесели.