Артър Хейли - Детективи

Той се опита да се изразява просто.

— Откровението е било написано на гръцки и е апокалиптично, което означава, че е кодирано с много символични думи, така че да го разбират само учените, занимаващи се с Библията. За мнозина то представлява безумна смесица от видения, символи, алегории и пророчества — в по-голямата си част несвързани помежду си.

Ейнсли замълча, после продължи:

— Понякога това притеснява някои християни, които не го разбират. А фактът, че Откровението може да се използва, за да се „докаже“ или опровергае каквото и да е, винаги е привличал безумците и фанатиците. Според разбирането на тези хора в него има готови рецепти за всякакво зло. Следователно онова, което трябва да знаем, е, че човекът, когото търсим, използва Откровението както му отърва. Когато открием отговора на този въпрос, ще го заловим.

Лейтенант Нюболд огледа заседателната маса.

— Някой да има нещо да прибави?

Хулио Верона вдигна ръка. Навярно заради ниския си ръст шефът на екипа за идентификация седеше вдървен на стола си. Когато Нюболд му кимна, той каза:

— Фактът, че знаем какъв човек е извършил престъпленията, е полезен. Моите уважения на Малкълм. Но трябва да ви напомня, че даже да откриете заподозрян, в момента разполагаме със съвсем малко улики — определено недостатъчно, за да бъде осъден. — Той погледна към заместник-щатския прокурор Кързън Ноулс.

— Господин Верона е прав — рече Ноулс. — Затова трябва отново да направим оценка на всеки открит на местопрестъплението предмет, за да се уверим, че не сме пропуснали или погрешно изтълкували нещо. Очевидно си имаме работа с луд убиец, навярно психично болен, и най-незначителната подробност може да се окаже полезна.

— Разполагаме с частичен отпечатък от длан от мястото на убийството на семейство Фрост — отбеляза Силвия Уолдън.

Ноулс кимна.

— Но доколкото разбирам, той не е достатъчен за пълна идентификация.

— Можем да сравним шест точки от отпечатъка, който имаме. За пълна идентификация ни трябват поне девет. Най-добре десет.

— Тогава частичният отпечатък ще е второстепенна улика, Силвия.

— Да — призна тя.

В разговора се намеси доктор Санчес. Както обикновено тя носеше един от тъмнокафявите си костюми и посивяващата й коса беше вързана отзад на опашка.

— Както вече докладвахме, раните от нож по четирите трупа, на семействата Фрост и Урбина, могат да се идентифицират — заяви тя. — Направени са с един и същ нож тип „Боуи“ с дължина двайсет и пет и половина сантиметра и с характерни белези и зъбци. Имам снимки на раните, които подробно показват белезите по костите и хрущялите.

Всички присъстващи познаваха ножа тип „Боуи“, понякога наричан „арканзаска клечка за зъби“. Изобретен в средата на деветнайсети век от един от двамата тексаски братя Джеймз и Редзин Боуи, оттогава ножът масово се използваше за лов и на животни, и на хора. Характерен и смъртоносен, той имаше дървена дръжка с предпазител и яко, едноостро лезвие, задната част на което бе права почти до края, а после се закривяваше, за да се съедини с режещата страна в острия връх. В продължение на век и половина ножът тип „Боуи“ беше нанасял ужасни рани, често като оръдие на смъртта.

— Доктор Санчес — попита Ноулс, — можете ли да свържете раните с конкретен нож тип „Боуи“?

— Ако някой го намери, да.

— И ще дадете свидетелски показания?

— Естествено, че ще дам — остро отвърна Санчес. — Такива улики са приемани и преди.

— Да, зная. Абсолютно същите… — Ноулс изглеждаше неуверен. За онези около заседателната маса, които го познаваха добре, той беше възприел колебливата, неуверена роля, която толкова често играеше в съда. — Да предположим, че съм адвокат на подсъдимия и ви задам този въпрос: „Докторе, разполагам със свидетелски показания, уверяващи, че ножове от този тип се произвеждат на партиди от по неколкостотин наведнъж. Можете ли да сте абсолютно сигурна, че точно този нож, сред стотици други — а навярно и хиляди като него — е нанесъл раните, които описвате? И когато отговаряте на въпроса ми, докторе, моля ви, помнете, че тук е заложен човешки живот.“

Санчес се поколеба. Ноулс съзнателно се извърна.

— Ами… — започна тя.

Прокурорът отново се обърна към нея и поклати глава.

— Няма значение.

Санчес се изчерви и стисна устни. Ноулс беше неотразим. Очевидно можеше да има известно съмнение — нещо, което съдебните заседатели щяха да забележат и от което адвокатът на защитата щеше да се възползва.