Артър Хейли - Детективи

На Нюболд му проблесна.

— Това е Откровението, нали? — попита той.

Ейнсли кимна.

— Всеки един от предметите е послание.

Той даде знак на все още седналата пред компютъра Ръби.

— Ето първото. — После се огледа около масата и прочете: — Откровение, глава 4:6. „… и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола — четири животни…“

— Котките! — ахна Куин.

Ейнсли прелисти две страници назад, потърси с показалец и продължи да чете:

— Глава 1:14. „… главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък…“

Той погледна към Куин.

— Господин Фрост, нали така?

— Онези две неща, котките и изгорените очи на Фрост, бяха съвсем близо едно до друго. Но изобщо не направихме такава връзка между тях…

Залата мълчеше. Заместник-началникът Серано се беше навел напред и внимателно слушаше. До този момент майор Йейнс си водеше бележки, но сега бе спрял. Всички чакаха, докато Ейнсли прелистваше страниците.

— В Клиъруотър беше тръба, нали?

Тя погледна компютърния екран.

— Тръба и боядисан в червено картонен полумесец.

— Ето за първото: Глава 1:10. „Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба…“

Ейнсли отново прелисти страниците.

— Струва ми се, че си спомням и червената месечина. А, ето: Глава 6:12. „И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв…“

Сержантът погледна към Бенито Монтес и каза:

— Чуй това: Глава 1:15. „… нозете Му — подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени…“

— Точно такива бяха краката на господин Хенънфелд — със страхопочитание отбеляза Монтес.

— Ами семейство Урбина, Малкълм? — попита сержант Грийн.

Ейнсли отново започна да търси. После рече:

— Струва ми се, че го намерих. Убитата жена почти докосваше онова гърне, нали, Пабло?

— Да.

— Значи трябва да е това. — И Ейнсли за пореден път зачете Откровението: — Глава 17:4. „А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, скъпоценни камъни и бисери; в ръката си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота…“

Одобрителен шепот обходи масата. Ейнсли махна с ръка за тишина.

— Не, не! — Пред погледите на присъстващите той скри лицето си с длани и остана за няколко секунди така. Когато вдигна глава, лицето му вече не изразяваше силна възбуда, а огорчение. После заговори с пресеклив глас: — Трябваше да се сетя веднага, трябваше по-бързо да разчета символите, даже в самото начало. Ако го бях сторил, някои от тези хора можеха сега да са живи.

— Как би могъл да се сетиш по-бързо? — попита сержант Брюмастър. — На нас изобщо не ни дойде наум.

Ейнсли понечи да отговори: „Защото съм защитил докторат по теология! Защото в продължение на дванайсет безкрайни години съм изучавал Библията. Защото всички онези символи разбудиха миналото в мен, но аз бях прекалено муден и глупав, та чак сега успях да разбера…“ После реши да не казва нищо. Каква полза имаше? Но срамът и угризенията продължиха да го измъчват.

Лио Нюболд видя. И го разбра. Погледът му срещна очите на Ейнсли.

— Най-важното, Малкълм — безстрастно каза лейтенантът, — е, че ни даде първата отправна точка, при това изключително важна. Бих искал да чуя твоето тълкуване.

Ейнсли кимна.

— Първо, така се стеснява полето на разследване. Второ, най-общо знаем какъв тип човек търсим.

— Какъв? — попита Йейнс.

— Религиозен маниак, майоре. Освен всичко друго той се смята за Божи отмъстител.

— Това ли е „посланието“, за което говориш, сержант? Това ли е значението на онези символи?

— Да, като се има предвид, че всеки символ е придружен от насилствената смърт на двама души. Най-вероятно убиецът смята, че носи Божието послание и че в същото време е изпълнител на Божието отмъщение.

— Отмъщение за какво?

— Това ще разберем, когато имаме заподозрян и можем да го подложим на разпит, майоре.

Йейнс одобрително кимна.

— Ето нещо, с което да започнем. Добре, сержант!

— Съгласен съм с тази оценка — кимна заместник-началникът Серано.

Нюболд възстанови контрола на съвещанието.

— Малкълм, ти знаеш повече от нас за тези неща… от Откровението. Можеш ли накратко да ни кажеш какво друго трябва да знаем?

Ейнсли помисли, преди да отговори, защото разбираше, че трябва да извлече същността на информацията и идеите от миналото си на църковен деятел и от сегашната си роля на детектив от отдел „Убийства“.