Артър Хейли - Детективи

— Щом ще работим заедно, сержант — попита той Ейнсли, — имате ли нещо против да ми кажете какъв ще е първият ви ход?

— Съвсем кратък, господин прокурор — до компютъра. Ще ми бъде приятно да останете с мен. — Ейнсли се огледа. — Къде е Ръби?

— Винаги там, където има нужда от нея — разнесе се от групата ясният глас на детектив Боуи.

— Трябват ми пъргавите ти пръсти. — Сержантът посочи към компютъра, който току-що бе използвала. — Хайде да потърсим някои данни.

Ръби седна пред клавиатурата, включи машината и написа „ЛОГОН“.

На екрана се появи искане: „ИДЕНТИФИЦИРАЙТЕ СЕ“.

— Вашият или моят? — попита Ръби.

— 8439 — каза Ейнсли.

„ВКАРАЙТЕ КОДА СИ“ — отвърна компютърът.

Ейнсли се пресегна и написа „СЛАДКИШЧЕ“, нежното име, с което понякога се обръщаше към Карън. Кодът не се появи на екрана, но вместо това се изписа „ЦКР“ — Център за криминални разследвания.

Докато другите детективи и Ноулс мълчаливо наблюдаваха, Ръби каза:

— Влязохме във вълшебното царство. Quo vadis 4 4 Къде отиваш? (лат.). — Бел.пр. ?

— Какво, по дяволите, означава това? — измърмори някой.

— Камо грядеши? — отвърна Бърнърд Куин.

— Учих латински в детската градина — пошегува се Ръби. — Ние, децата от гетото, сме по-умни, отколкото си мислите.

— Докажи го — рече Ейнсли. — Намери „КРИМИНАЛЕН АРХИВ“. След това извикай категория „СТРАННИ СЛУЧАИ“.

Последва поредица от команди, после се появи заглавието „СТРАННИ СЛУЧАИ“.

— Тук е пълно със субфайлове — съобщи Ръби. — Някакви идеи?

— Потърси „РЕЛИГИЯ“ или „РЕЛИГИОЗНИ“.

Пръстите й бързо набраха заглавията.

— Хей, ето нещо интересно: „РЕЛИГИОЗНИ МАНИАЦИ“.

Ейнсли вдигна вежди.

— Това би трябвало да свърши работа.

Очакваха изобилие от имена, но резултатът ги разочарова. Появиха се само седем, всяко от които придружено от кратка биография, обвинения и присъди. Ейнсли и Ръби прегледаха имената и информацията, другите надзъртаха над раменете им.

— Можеш да елиминираш Върджил — рече Куин. — В затвора е. Аз го пратих там. — Компютърът показа, че Франсис Върджил е в затвора от две години и че му остават да излежи още шест. В подобно положение бяха още двама от списъка. Оставаха четирима.

— Махни Орниъс — каза Ейнсли. — Пише, че бил мъртъв. — Починалите престъпници не се изваждаха от архива, докато не изминеха две години от смъртта им.

— Предполагам, че можем да елиминираме Хектор Лонго — рече Ръби. Информацията показваше, че Лонго е на осемдесет и две години, почти сляп, с парализирана дясна ръка.

— Удивително е какво могат да правят в последно време сакатите — възрази Ейнсли. После прибави: — Добре, изтрий го.

Останалите две имена бяха „възможни“, но проверката не доведе нито до цифрите, нито до решенията, на които се бяха надявали.

— Какво ще кажете да опитаме с „MODUS OPERANDI“ 5 5 Начин на действие (лат.). — Бел.пр. ? — попита Ноулс.

— Вече го правихме с отделните случаи — отвърна Ейнсли. — Не получихме нищо. — После замислено прибави: — Колкото повече напредваме в архива, толкова повече започвам да смятам, че търсим човек без досие.

— Защо не опитаме с „ТНАП“? — рече Ръби.

Ейнсли прие предложението скептично, но се съгласи:

— Защо не? Нямаме какво да губим.

„ТНАП“ — докладите за теренните наблюдения и автомобилните произшествия — съдържаха информация, събирана от полицаи, които наблюдаваха на обществени места особено, вулгарно или ексцентрично, макар и не незаконно поведение. Подобни доклади се правеха, ако някой бъдеше забелязан при подозрителни обстоятелства, особено късно през нощта, но без да нарушава закона.

Предполагаше се, че тези доклади се пишат на място върху официални формуляри. Полицаите бяха инструктирани да вписват колкото могат повече данни — пълното име на човека, домашен адрес, занятие, подробно физическо описание, информация за автомобила, ако има такъв, и обстоятелствата на срещата. Повечето от разпитваните хора се оказваха изненадващо разговорчиви, особено след като научеха, че няма да ги арестуват или претърсват. Но никой от онези, които имаха криминални досиета, не споменаваше този факт.

„ТНАП“ формулярите се връщаха в полицейското управление и се вкарваха в компютърна банка. Успоредно се извършваше автоматична проверка и към доклада се прибавяха евентуалните углавни присъди.

Известно време в полицията в Маями гледаха на докладите с лошо око. Това се дължеше на факта, че някои полицаи задръстваха системата с фалшиви доклади с надеждата да привлекат вниманието и да получат повишение. В някои формуляри дори имаше имена, преписани от надгробните камъни. В крайна сметка, след залавянето и наказването на неколцина виновни, на това се сложи край. Но повечето в управлението, включително и Ейнсли, не вярваха много на докладите.