Артър Хейли - Детективи

Ейнсли съсредоточено ровеше в паметта си, спомняйки си отново за бронзовото гърне в апартамента на „Пайн теръс“. Без да се обръща конкретно към никого, той попита:

— На всички местопрестъпления ли са били оставени такива предмети? Спомням си, че в хотелската стая на семейство Фрост открихме четири мъртви котки. Имаше ли нещо при труповете на Хенънфелд? — продължи той, без да чака отговор, като се обърна към Бърнърд Куин.

Куин поклати глава.

— Доколкото зная, не. — Той погледна към шериф детектив Монтес. — Нали така, Бенито?

Като гост, до този момент Монтес мълчеше, но сега отговори на въпроса на Куин:

— Ами, нямаше нищо, което убиецът да е донесъл със себе си. Но там беше онази електрическа печка, само че тя е на семейство Хенънфелд. Проверихме.

— Каква печка? — попита Ейнсли.

— Беше свързана с крака на господин Хенънфелд, сержант, а после включена в мрежата. Когато пристигнахме там, реотаните бяха изгорели, а краката на мъжа напълно овъглени.

— Не си ми казал това — рязко се обърна към Куин Ейнсли.

Куин го погледна засрамено.

— Съжалявам. Предполагам, че съм забравил тази подробност.

Ейнсли не отвърна нищо, после се обърна към Нюболд и попита:

— Лейтенант, мога ли да продължа аз?

— Имаш думата, Малкълм.

— Ръби — попита сержантът, — можем ли да изготвим списък на всички различни предмети, открити на местопрестъпленията?

— Естествено. На компютър ли го искаш?

— Да — намеси се Нюболд.

Ръби се насочи към малко странично бюро, върху което имаше компютърен терминал. Откакто бе постъпила в отдела, колегите й я наричаха „нашата компютърна магьосница“ и дори други екипи често я молеха да им помогне. Докато Ейнсли и другите чакаха на заседателната маса, тя пъргаво местеше пръсти по клавиатурата.

— Добре, давай, сержант.

Като поглеждаше отворената папка пред себе си, Ейнсли започна да диктува:

— 7 януари, Коконът гроув. Хоумър и Бланш Фрост. Четири мъртви котки.

Ръби бързо записа информацията. Ейнсли продължи:

— 12 март, Клиъруотър.

— Почакай! — прекъсна го Куин. Всички обърнаха глави към него. — В Коконът гроув очите на господин Фрост бяха залети със запалителна течност и после възпламенени. Ако вземем предвид изгорените крака на Хенънфелд…

— Да, прибави очите на господин Фрост — каза на Ръби Ейнсли. Той се обърна към Куин с лека усмивка. — Благодаря ти, Бърни. Забравих. Случва се с всички ни.

Те завършиха изброяването на предметите в Клиъруотър със старата тръба и картонения полумесец, прибавиха Форт Лаудърдейл с печката и изгорените крака на мъжа, после преминаха на „Пайн теръс“ 18.

— Там имаше бронзово гърне — каза Ейнсли.

Ръби престана да пише.

— Имаше ли нещо в него? — попита тя.

— Да, пикня и лайна — кисело отвърна от мястото си Пабло Грийн.

Ръби се огледа и невинно попита:

— Добре ли е, ако напиша „урина и фекалии“?

Присъстващите избухнаха в смях. Някой се обади:

— Ръби, страхотна си!

Дори Нюболд, Йейнс и заместник-началникът се смееха. В атмосфера, ежедневно изпълнена с ужаси, внезапният, неочакван проблясък на хумор действаше като пречистващ дъжд.

И тогава… докато смехът утихваше… бързо, ясно и болезнено Ейнсли разбра.

Сега вече знаеше. Всички парченца от мозайката се подредиха.

Сякаш непълна хипотеза, уморително и смътно зараждала се в мозъка му, изведнъж бе добила форма. Вълнението му щеше да експлодира.

— Трябва ми Библия — каза Ейнсли.

Другите го изгледаха.

— Библия — повиши глас той. — Трябва ми Библия!

Нюболд хвърли поглед към Куин, който седеше най-близо до вратата.

— Имам Библия в бюрото си. Вдясно, второто чекмедже отдолу.

Куин отиде да я донесе.

Наличието на библии в отдела не беше необичайно. Когато ги арестуваха или водеха тук за разпит, много престъпници искаха да четат Библията, някои искрено, други с надеждата, че очевидната им набожност по-късно може да им донесе по-лека присъда. Бяха известни прецеденти, които оправдаваха тази надежда — някои престъпници, предимно чиновници, бяха избегнали тежка присъда с твърдения, че се били „преродили“. Но макар и скептично настроени, по време на разследването детективите от „Убийства“ с готовност се подчиняваха, ако Библията можеше да ускори изтръгването на признание.

Куин се върна с Библия в ръка. Той я подаде на Ейнсли, който я отвори към края на последната книга от Новия завет — Откровението, или както го наричаха католиците, „Апокалипсиса“.