Артър Хейли - Детективи

На съвещанието присъстваше майор Йейнс, а също и високопоставеният заместник-началник Отеро Серано, което подчертаваше общественото значение на последните събития.

Седнал начело на заседателната маса, лейтенант Нюболд побърза да открие срещата.

— Всички знаем, че два от висящите ни случаи и третият във Форд Лаудърдейл вече се смятат за серийни двойни убийства. Вероятно трябваше да стигнем до това заключение преди последното престъпление и с течение на времето това може да ни се отрази отрицателно. Но с този проблем ще се занимаваме после. В момента имаме друга неотложна работа. Сега искам — продължи лейтенантът — да направим пълен преглед на трите двойни убийства, без да пропускаме каквото и да е. Трябва да открием някаква връзка, която може да ни доведе до…

Ръби Боуи вдигна ръка. Нюболд рязко замълча и се намръщи.

— Каквото и да имаш да кажеш, не можеш ли да го направиш след като свърша, Ръби?

— Не, сър, не мисля — отвърна детектив Боуи. Гласът й беше нервен, но овладян. Жената държеше в ръка лист хартия.

— В такъв случай най-добре да е нещо важно. — Нюболд не скриваше раздразнението си.

— Казахте три двойни убийства, сър.

— И какво? Не мога да смятам ли?

— Не точно, сър. — Ръби вдигна листа в ръката си и погледна към другите. — На никого няма да му хареса, но най-добре ги направете четири.

— Четири ли! Какво искаш да кажеш?

Ейнсли тихо попита:

— Какво си открила, Ръби?

Тя му прати признателен поглед, после отвърна на Нюболд:

— Преди два дни, сър, проявихте безпокойство за големината на „купчината за утре“ и ми наредихте да поработя по въпроса.

Около масата се появиха усмивки при споменаването на „купчината за утре“.

— Да, така беше — съгласи се Нюболд. — Очевидно си открила нещо.

— Прочетох го едва тази сутрин, сър. Съобщение за издирване от Клиъруотър.

— Да го чуем.

Гласът на Ръби Боуи ясно разсече пълната тишина в залата:

— „Съобщение за издирване до всички полицейски управления в щата. На 12 март в града е извършено двойно убийство на възрастни хора — мъж и жена. Изключителна бруталност. Жертвите са завързани, със запушена уста. Многократно са рязани и свирепо бити по главата и трупа. Обезобразени са. Смята се, че е откраднат неизвестен брой пари. Отпечатъци от пръсти и други улики няма. Убиецът или убийците са оставили на местопрестъплението необичайни предмети. Ако са ви известни подобни случаи, моля, свържете се с детектив Н. Ейбро, полицейско управление в Клиъруотър, отдел «Убийства», с цялата налична информация.“

— Повторете датата, детектив — прекъсна надвисналата тишина майор Йейнс.

Боуи погледна листа.

— Убийството е извършено на 12 март, сър. Съобщението е с клеймо от 15 март.

Разнесе се всеобщ стон.

— Мили Боже! — възкликна Ханк Брюмастър. — Отпреди пет месеца!

Всички знаеха, че може да се случи — не би трябвало, но можеше. Някои неща оставаха в дъното на „купчината за утре“ и постоянно убягваха от вниманието. Но този пример бе направо ужасен.

Освен служебната полицейска кореспонденция медиите често забелязваха сходства между сериозни престъпления, извършени на големи разстояния, и ако откриеха прилика, съобщаваха за нея. В миналото тези връзки бяха вършили неоценима услуга и на детективите. Но при огромния брой на престъпленията в страната някои общи черти убягваха от вниманието на всички.

Нюболд скри лицето си с длани. Всички знаеха, че лейтенантът ще бъде отговорен за проблемите с кореспонденцията, довели до невъзможността на отдела бързо да обработи съобщението от Клиъруотър.

— За момента предлагам да продължим нататък, лейтенант — лаконично каза Йейнс. Бе ясно, че по-късно темата ще бъде подновена, навярно на четири очи.

— Има и още нещо, сър — рече Боуи.

Нюболд кимна.

— Продължавай.

— Точно преди да влезем телефонирах на детектив Ейбро в Клиъруотър. Споменах му, че имаме подобни случаи. Той ми каза, че двамата с неговия сержант биха искали утре да долетят тук и да ни разкажат всичко, което знаят.

— Добре. — Нюболд беше възстановил самообладанието си. — Виж кога ще пристигнат и прати кола да ги посрещне.

— Лейтенант — обади се Ейнсли, — бих искал да задам на Ръби един въпрос.

— Давай.

Ейнсли погледна Ръби от отсрещната страна на масата.

— Ейбро спомена ли нещо за предметите, оставени на местопрестъплението в Клиъруотър?

— Да, една стара, очукана тръба и парче картон. — Тя погледна листа си. — Картонът е бил изрязан във формата на полумесец и е бил боядисан в червено.