Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Аз още не съм готов да умра. Кой ли е? Но когато поема пътя към вечността, бих искал да се кача на автобуса именно оттук. Докато този автобус дойде, смятам да продължавам да живея активно и да помагам с каквото мога на Калифорния. След като го обсъдих с жена ми, която така или иначе се притесняваше да не би да стоя по цял ден вкъщи, аз реших да се присъединя към екипа на компанията Голдън Стейт. Няма да вземам показанията на електромерите, тъй като напоследък не съм добре със зрението, но бих могъл да бъда полезен като член на управителния съвет и говорител на компанията. От уважение към напредналата ми възраст ми е позволено сам да определям работното си време, но, мисля, че ще успявам да идвам навреме за обядите, които дава компанията. Моят нов началник, мистър Ерик Хъмфри, е тук сред нас. Вероятно той е дошъл да вземе номера на социалната ми осигуровка и работната ми характеристика.

Речта продължи в същия шеговит тон.

Малко след това Ерик каза на Ним:

— Какво да се прави, той настояваше това да се пази в тайна, докато обсъждахме вариантите, и после настояваше сам да го обяви. Това е причината, поради която не можех да те въведа в обстановката, макар че ти си този, който ще работи с Пол Шърмън, докато той се ориентира в обстановката.

След като приключи тържествената част, репортерите наобиколиха Ерик Хъмфри Той заяви.

— Както спомена господин Пол Шърмън Йейл, той ще поеме ролята на говорител на нашата компания не само пред обществеността, но и пред различните комисии и законодателни органи. Това е, което мога да ви кажа. Допълнителните детайли трябва тепърва да се уточняват.

В този момент Ерик Хъмфри изглеждаше особено доволен и имаше основания, мислеше си Ним. Не беше шега работа да привлечеш в GSP & L самия Пол Шърмън Йейл Той не само се ползваше с безупречна репутация, но и всяка врата щеше да се отвори пред него, стига да поискаше.

Телевизионните екипи вече се приготвяха да отразят първото изявление на новия говорител на GSP & L. За Пол Шърмън щеше да има още много подобни изявления. Ним си помисли, че той трябваше да прави тези изявления, ако не беше се провалил тогава. Докато наблюдаваше сцената. Ним почувства в сърцето си остра завист и съжаление.

— Наред с всичко останало — казваше Бет Йейл на Ним с откровеност, която беше характерна за нея — имаме нужда и от парите. Никой не е направил състояние по време на службата си във Върховния съд, а и животът във Вашингтон е толкова скъп, че почти нищо не сме спестили. Бихте ли сложили още едно дърво в камината?

Те седяха пред камината в една малка, спретната къща, която се намираше недалеч от мястото, където се бе състоял обядът. Семейство Йейл бяха наели тази къща, докато намерят нещо по-подходящо.

Ним сложи още едно дърво в камината и размести другите две така, че огънят лумна игриво.

Преди половин час самият Пол Шърмън се беше извинил и беше отишъл да подремне или, както самият той се изрази, „да зареди батериите си“. Преди това те бяха говорили повече от два часа за проблемите на GSP & L.

Предвиденият разговор „в някое тихо ъгълче“ не можа да се реализира по време на обяда, тъй като беше извънредно трудно за Пол Шърмън да се отърве от безбройните си почитатели. По тази причина той предложи на Ним да ги посети в къщата им.

— Млади човече ако правя нещо, искам наистина да го правя — каза той Тъй че нека пристъпим Ерик ми каза, че ти можеш да ме въведеш най-добре в нещата.

Така и направиха Ним детайлно обясни настоящето положение, политиката и проблемите на GSP & L, докато Пол Шърмън го прекъсваше от време на време с някой точен и на място въпрос За Ним това се оказа стимулиращо упражнение за ума, каквото е играта с шах с достоен противник.

Докато съпругът й си почиваше, Бет Йейл почерпи Ним с чай, а скоро след това се появи самият Пол Шърмън.

Той се настани удобно в едно кресло, сипа си чаша чай и каза:

— Бет, надявам се, не си преуморила гостенина с нашите фамилни истории? Сега да се върнем към GSP & L.

Той се обърна към Ним:

— Много съм обезпокоен, предполагам и вие, за саботажите и убийствата, които стават напоследък. Как се наричаше тази група, която пое отговорността?

— „Приятели на свободата“.

— Да, действително. Знаете ли дали полицията е напреднала в разследването си?

— Очевидно не много.

— Защо тези хора го правят? — намеси се Бет Йейл. — Не мога да го разбера…

Ним й отговори:

— Някои хора в компанията доста размишляваха по този въпрос и, може да се каже, че имаме някакви заключения.