Артър Хейли - Свръхнатоварване

— По-късно ще те помоля да сложиш на гърдите ми респиратора, но не сега.

Тя лежеше на леглото с разпилени коси. Ним си помисли, че една подобна гледка би възхитила и самия Ботичели.

Той попита:

— А сега какво да правя?

— Сега, Нимрод… — тя се изчерви леко, — ме съблечи.

Очите на Карен бяха притворени. Ръцете на Ним трепереха и той не беше сигурен дали това, което му се случваше, беше насън или наяве. Беше ли сгрешил, като си мислеше, че чувствата му към Карен биха били само чиста любов, без секс? Но би било ужасно да направи това, като се възползва от безпомощността й. Би ли могъл? Трябваше ли?

Ним беше разкопчал блузата на Карен. Той вдигна ръцете и, за да я съблече. Тя не носеше сутиен Малките й гърди бяха с безупречна форма.

— Погали ме, Нимрод — това беше една молба.

Той плавно я погали по гърдите, а после се наведе и ги целуна.

Карен прошепна:

— Чудесно!

След малко тя му каза:

— Ципът на полата е отляво.

Той я разкопча и я свали.

Докато Карен лежеше гола. Ним продължаваше да бъде разяждан от съмнения.

Той продължи нежно да я милва, като вече знаеше кое най-много й доставя удоволствие.

След малко тя прошепна:

— Искам да ти кажа нещо.

— Слушам те…

— Аз не съм девствена, Ним. Имаше едно момче… тогава бях на петнадесет. Случи се точно преди…

Тя спря да говори и Ним забеляза как очите й се напълниха със сълзи.

— Моля те, Карен, недей!

Тя поклати глава.

— Исках да ти кажа. Исках да знаеш, че не е имало никой друг през тези години.

Ним изчака думите й да се отпечатат в съзнанието му ясно.

— Искаш да кажеш…

— Желая те, Ним. Именно сега…

— Боже мой!

Ним винаги се бе чудил как би се чувствал един мъж, който прави любов с парализирана жена. Дали жената щеше да бъде съвсем пасивна? Дали всичките тези усилия щяха да бъдат от страна на мъжа, без да получава нищо в замяна? И в крайна сметка дали изобщо би било удоволствие?

Отговорите идваха сами по себе си и всичките бяха неочаквани.

Карен му отговаряше, изискваше от него, възбуждаше го и го удовлетворяваше.

Да, в известен смисъл тя беше пасивна. Тялото й, с изключение на главата, беше неподвижно. Но Ним можеше да усети реакцията и през кожата й, през гърдите й от нейните страстни възгласи. Това съвсем не беше подобно да правиш любов с манекен. И удоволствието не беше кратко. То продължаваше, защото нито един от тях не искаше това да свърши…

И след това… още веднъж те се върнаха към нежността, която изпитваха един към друг.

Ним лежеше неподвижно щастливо изтощен. Той размишляваше, какво ли си мисли Карен и дали не съжалява.

Като по телепатия Карен се раздвижи. Тя каза сънено, но щастливо:

— Този ден беше най-щастливият в живота ми.

Синтия каза:

— Имах тежък ден и бих пийнала нещо. Тук обикновено се намира скоч. Вие искате ли?

Ним й каза:

— Бройте ме и мене.

Беше изминал един час, откакто беше правил любов с Карен, която вече спеше. Той усещаше, че също има нужда от едно питие.

По-голямата сестра на Карен беше дошла преди двадесет минути и влезе със собствения си ключ. Ним бе приключил с обличането малко преди това.

Тя се представи като Синтия Улуърт. Тя беше както различна от Карен, така и по някои неща двете си приличаха. За разлика от Карен, Синтия беше тъмнокоса, а фигурата й беше приятно закръглена. Както изглеждаше от пръв поглед, Синтия беше силна и волева натура за разлика от Карен, но Ним си помисли, че това до голяма степен може да се дължи на развитието на житейския им път. Общото у двете сестри бе естествената им красота: изписани черти на лицето, добре очертани устни, големи сини очи и безупречна кожа. Вероятно и двете бяха наследили тази красота от майка им, Хенриета, която и сега пазеше следи от някогашната си красота. Ним си спомни, че Синтия трябва да е с три години по-голяма от Карен, тоест беше на четиридесет и две години, но изглеждаше значително по-млада.

По това време Синтия беше намерила уискито и бе приготвила двете питиета. Пестеливите й и енергични движения издаваха, че е свикнала сама да се грижи за себе си. Това си пролича още от мига, в който тя влезе в апартамента, закачи мокрия си шлифер в банята и каза делово на Ним, след като се представи:

— Седнете и се отпуснете. Донесла съм един вестник, а аз в това време ще се погрижа за сестра си.

Тя беше влязла в стаята на Карен, чуха се само някакви шушукания, а когато излезе след петнадесетина минути, Синтия заяви, че Карен вече е заспала.