Артър Хейли - Свръхнатоварване

Разговорът на Карен и Ним течеше леко и свободно. Джоузи вече бе донесла кафето, когато разговорът отново се завъртя около микробуса на Карен, Хъмпърдинк.

— Не ти обясних всъщност, че аз не притежавам Хъмпърдинк. Не мога да си го позволя. Регистриран е на името на баща ми, а аз само го ползвам — каза Карен.

Причината беше в застраховката.

— Застраховките за хора с недъзи са безбожни, дори ако аз никога не карам микробусчето. Затова всичко е на името на татко.

Тя продължи.

— Освен за застраховката много се притеснявам за парите, които татко взе назаем, за да плати Хъмпърдинк. Неговата банка му отказа, затова той отиде другаде, където обаче и лихвата е по-висока. Знам, че ще му е трудно да изплати дълга си, защото бизнесът му не върви добре, пък и на мен често се налага да помагат със средства. Но те казаха да не се притеснявам.

Ним каза замислено:

— Трябва да видим какво може да се направи… Аз мога да внеса някаква сума, пък евентуално и компанията…

Карен рязко го прекъсна:

— Не, в никакъв случай! Ним, аз ценя твърде много нашето приятелство, но никога няма да взема пари от теб. Освен това ти вече достатъчно ни помогна с Хъмпърдинк. Аз съм горд и независим човек. Надявам се, че ме разбираш.

— Да. Разбирам те и те уважавам за това.

— Чудесно! Уважението е едно от най-важните неща. Сега, скъпи Ним, мога ли да те попитам нещо направо?

— Каквото искаш, Карен.

— Можем ли някой ден да излезем, да отидем на концерт например?

Ним се поколеба само миг.

— Защо не?

Лицето на Карен се озари от усмивка и тя каза с ентусиазъм:

— Само трябва да ми кажеш кога си свободен и аз ще уредя въпроса. О, толкова съм щастлива!

Под влияние на импулса тя му каза:

— Целуни ме още веднъж, Нимрод!

Ним се доближи до нея, като зарови пръсти в дългата й руса коса. Той беше възбуден както емоционално, така и сексуално. Помисли си, колко обещания можеха да крият следващите няколко минути, ако Карен беше както всички. След това той се отърси от тази мисъл и се отдели от устните на Карен. Той отново я погали по косата и се върна на мястото си.

— Ако знаех как, бих замъркала — каза Карен.

Ним чу дискретно кашляне, обърна се и видя Джоузи, застанала до вратата. Тя се беше преоблякла в кафява вълнена рокля. Ним си помисли, колко ли дълго Джоузи стоеше там…

— О, Джоузи — каза Карен, — вече си готова!

Тя се обърна към Ним и му каза:

— Днес Джоузи посещава семейството си.

— Да, готова съм. Но няма ли да ви сложа да легнете, преди да си тръгна?

— Да, може би — каза Карен и малко се изчерви. — Или пък да помоля мистър Голдман, ако няма нищо против…

Той каза:

— Само трябва да ми обясните какво да правя.

— Щом е така, всичко е наред — каза Джоузи. — Аз тръгвам, лека нощ.

След няколко секунди те чуха как външната врата се затвори.

Когато Карен заговори, в гласа й се чувстваха нервни нотки:

— Джоузи ще се върне чак утре сутринта. Обикновено идва една друга жена, но тя в момента е болна и затова ще дойде сестра ми Синтия. — Тя погледна часовника — Синтия ще дойде след час и половина. Можеш ли да останеш дотогава?

— Разбира се.

— Ако не можеш, ще помоля портиера Джимини.

Ним каза твърдо:

— За какво ти е Джимини! Нали съм тук и оставам!

— Много се радвам — Карен се усмихна. — Има още малко вино. Ще допием ли бутилката?

— Чудесна идея.

Ним отиде в кухнята, взе чаши и бутилката. Като раздели виното по равно, той поднесе на Карен едната чаша и й помогна да отпие една глътка.

— Чувствам се чудесно! — каза тя. — И виното помогна, но не е само това.

Ним се наведе над Карен и отново я целуна. Тя му отговори също така пламенно както друг път, само че сега целувката беше по-продължителна.

— Нимрод — прошепна тя.

— Да, Карен.

— Мисля, че съм готова да си легна.

Ним усети как сърцето му заби по-силно.

— Кажи ми какво да направя.

— Първо извади от контакта кабела на количката ми.

Ним отиде от задната страна на количката и я освободи. На лицето на Карен се изписа палава усмивка:

— Следвай ме!

С помощта на системата, задвижвана с вдухване, количката се понесе пъргаво през дневната и стигна в спалнята, където леглото вече беше оправено.

— Сега какво следва? — попита Ним.

— Сега ме вдигаш от количката и ме слагаш върху леглото.

Ним я пренесе, както тя му бе обяснила, а след това под ръководството на Карен й помогна с дихателния апарат. През нощта тя използваше респиратор с малка тръбичка, която държеше в устата си.