Артър Хейли - Свръхнатоварване

Само минути по-късно те стигнаха до колата и се насочиха към града, оставяйки зад себе си Милфийлд.

— Когато спряха тока — каза Карен Слоун, — ние с Джоузи и Хъмпърдинк пътувахме към къщи.

— Кой е този Хъмпърдинк? — Ним изглеждаше изненадан.

Карен го дари с една от най-лъчезарните си усмивки.

— Хъмпърдинк е прекрасното ми микробусче. Толкова го обичам, че не мога просто да го наричам „микробусче“, затова му дадох име.

Те бяха седнали в гостната на Карен. След неколкократно отлагане поради служебната му заетост Ним бе приел поканата на Карен да вечерят заедно. Джоузи в момента беше в кухнята и приготвяше вечерята.

— Що се отнася до момента, в който спряха тока — продължи Карен, — ние таман се връщахме от кино, когато изведнъж всичките лампи изгаснаха. Знаеш ли, сега, когато имам Хъмпърдинк, мога да правя толкова неща. Например да ходя на кино, където има специални места за колички.

— Токът изгасна на площ близо петдесет квадратни километра… — каза Ним с въздишка.

— Ние тогава не знаехме това и Джоузи ме закара право в болницата Редууд Гроув, където се обръщам, когато имам проблеми. Те имаха генератор и аз останах там три дни, докато положението се нормализира.

— Аз всъщност знам за това. Когато спряха тока, аз се обадих в апартамента ти и тъй като никой не ми отговори, аз се обадих в болницата, която беше отбелязана на твоя картон. Те ми потвърдиха, че си там и аз престанах да се притеснявам.

— Беше ужасно! Не спирането на тока, а това, че са убили двама души.

— Да, наистина. И двамата бяха пенсионери, към които се обръщахме за помощ, тъй като нямахме квалифицирана охрана. За съжаление, впоследствие се оказа, че са нямали опит с по-сериозни нарушители, да не говорим за убийци.

— Още ли не са ги хванали?

Ним поклати глава.

— Това са хора, които ние и полицията преследваме от дълго време. Най-лошото е, че нямаме никакво понятие кои са и откъде действат.

— Не са ли организация — „Приятели на свободата“?

— Да, така е. Но полицията смята, че групата им се състои от не повече от десет-дванадесет души, водени от един организатор. Всичките досегашни инциденти си приличат. Който и да е, този човек определено е маниак.

Ним говореше разпалено. Последната експлозия беше причинила далеч повече щети от всички предшестващи. Спирането на тока беше засегнало изключително голям район и бе продължило от три дни до цяла седмица.

Повредите бяха поправени с неимоверните усилия на целия персонал на GSP & L, като някои от трансформаторите бяха взети назаем от други компании. И независимо от всичко това GSP & L отново бе критикувана, че не е могла да опази инсталациите си.

Депресиращ бе и фактът, че полицията отново нямаше никакви нишки. Разбира се, съществуваше още един запис на глас, идентичен с предходните касети, няколко влакна от плат, намерени на оградната мрежа, и съсирена кръв, която не се идентифицираше с тази на убитите. Но както сподели пред Ним един висш служител от полицията в момент на откровеност:

— Тези улики могат да бъдат полезни само когато имаш някого предвид. А ние в момента сме почти на същото място, откъдето започнахме.

— Нимрод — прекъсна мислите му гласът на Карен, — не сме се виждали почти два месеца. Липсваше ми.

— Съжалявам. Наистина.

Когато вече беше тук, Ним се чудеше как не беше идвал толкова продължително време. Карен беше красива както винаги и когато я целуна за добър ден, устните й бяха също толкова нежни, както преди. Сякаш една дупка в пространството и времето се затвори.

Имаше и друго нещо: в компанията на Карен, Ним се чувстваше много спокоен, което с други хора рядко му се удаваше.

— Сигурно за теб това са били трудни месеци — каза Карен. — Знам, понеже следях пресата и предаванията по телевизията.

Ним се намръщи:

— Обсъждането на проекта Турнипа. Казват, че съм се изложил.

Карен рязко го прекъсна:

— Нито един от двама ни не го вярва. Това, което каза, беше разумно, но вестниците почти не го отразиха.

В този момент влезе Джоузи, като носеше една табла в ръце.

Тя каза:

— Дами и господа, вечерята е сервирана!

Храната беше проста, но вкусна. В допълнение към вечерята Ним беше донесъл едно изключително вино. Както и предишния път, той хранеше Карен и между тях отново се появи онова чувство на интимност и споделеност.

Само веднъж или два пъти той изпита угризения за причината, която бе изтъкнал пред Рут за забавянето си — делова вечеря на GSP & L. Но в същото време той разбираше, че случаят беше много по-различен от онези, в които бе лъгал Рут. Може би тя и днес не му беше повярвала, но с нищо не се издаде. За да се оправдае окончателно, Ним направи простата сметка, че за изминалия месец не се беше прибрал вкъщи за вечеря един-единствен път, но тогава действително бе останал да работи до късно.