Артър Хейли - Свръхнатоварване

След известно време Ним се изправи и каза:

— Време е да си ходя.

— Сега ще ти донеса шлифера. Но ако искаш, можеш и да останеш. Канапето в хола е свободно.

— Благодаря ти, но наистина трябва да тръгвам.

На раздяла Синтия го целуна по устните:

— Това е отчасти за Карен, отчасти за мен…

По пътя за вкъщи Ним се опитваше да се отърси от непочтените си мисли, но това трудно му се удаваше. Той продължи да разсъждава над въпроса, че по света има толкова много красиви жени, които са достъпни и с радост ще споделят с него някои удоволствия. Неговият опит му подсказваше, че и Синтия принадлежеше към тази категория.

Наред с всичко останало Ним беше голям любител и познавач на вината. Негова слабост бяха вината от Напа Вели, които се нареждаха сред най-добрите калифорнийски вина и съперничеха дори и на френските маркови вина. По тази причина той с удоволствие прие поканата на Ерик Хъмфри да го придружи до Напа Вели, макар че вече беше ноември месец и че нямаше ни най-малко понятие за целта на неговото посещение.

Оказа се, че поводът беше завръщането по родните места на един от най-изявените граждани на Калифорния, уважавания Пол Шърмън Йейл, който само допреди две седмици беше член на Върховния съд на Съединените щати.

Ако някой някога е заслужавал да бъде наречен „Мистър Калифорния“, то това беше единствено Пол Шърмън Йейл. Пример за това бе и изключителната му кариера, която се приближаваше към своя край. От осемнадесетата си година, когато завърши с отличие училище, до осемдесетата си годишнина, която неотдавна тържествено отпразнува, той заемаше все отговорни обществени постове.

Сенатор, а впоследствие и главен прокурор на Калифорния, той бе обявил безпощадна война на престъпността и бе успял да изпрати зад решетките най-основните действащи лица от престъпния свят. Той бе автор на няколко законопроекта, които защитаваха малцинствата, дребните земевладелци и рибарите.

Обществената му популярност беше толкова голяма, че следващата крачка в кариерата му би трябвало да е губернаторският пост, но вместо това той прие предложението на президента Труман да стане член на Върховния съд на Съединените щати. Около цялата му кариера никога нямаше нито скандал, нито намек за нечисти сделки, затова някои дори го наричаха „Мистър Неподкупност“.

Когато с течение на времето той стигнал до извода, че е направил всичко, което е могъл, тихо си подал оставката и цялото му семейство без излишен шум напуснало Вашингтон. Той отказа да бъде организирано шумно тържество в негова чест в Сакраменто, но за сметка на това даваше скромен прием в родното си място Напа Вели, където семейството му смяташе да се установи.

Сред поканените беше и председателят на управителния съвет на GSP & L Ерик Хъмфри, който бе успял да издейства и допълнителна покана за помощника си Ним.

По време на пътуването Ерик Хъмфри се държеше доста сърдечно и явно неудоволствието му от Ним беше забравено. Както и друг път при подобни случаи, те обсъждаха някои бъдещи планове и проблеми на компанията, но за Ним целта на това пътуване оставаше все така неясна.

Независимо от това, че вече беше ноември, долината бе все така красива. Денят беше ясен и свеж, слънцето ярко грееше. Те преминаха през градчето Йонтвил и на няколко мили след него се отбиха по страничния път, водещ към винарната „Робърт Мондави“, където щеше да се състои тържествения обяд.

Почетният гост и съпругата му бяха пристигнали по-рано и в момента стояха в дегустационната стая и посрещаха пристигащите гости. Хъмфри, който познаваше семейство Йейл, им представи Ним.

Пол Шърмън Йейл беше дребен белокос мъж с проницателни сиви очи. За учудване на Ним той му каза:

— Очаквах с нетърпение да се запозная с вас, млади човече. Преди да си заминете, трябва да си намерим някое тихо кътче и да си поговорим.

Бет Йейл, омъжена за Пол Шърмън преди повече от петдесет години, когато той беше в началото на кариерата си, а тя бе негова секретарка, му каза:

— Мисля, че ще ви хареса да работите с Пол.

Ним едва изчака мига да остане насаме с Ерик Хъмфри, за да го попита:

— Ерик, какво става? Какво значи всичко това?

— Дадох дума да не казвам нищо предварително. Почакай и ще видиш.

Допълненият с вината от долината Напа обяд бе съпроводен и от речи и тостове, които за щастие бяха кратки. Първият тост беше за здравето на Пол и Бет, съпроводен с овации и ставане на крака. Почетният гост се изправи, за да отговори на тоста. Той говори близо половин час, но словото му беше казано с думи прости и приятелски. В речта му нямаше никакви разкрития и нищо необикновено, това бяха думите на едно момче, което най-после се бе завърнало у дома.