Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Сега!

Вратата се отвори и те се втурнаха вътре.

В помещението работеха трима мъже. По-късно Хари Лондон щеше да напише в отчета си: „Дори и да им бяхме изпратили предварително списък с уликите, които са необходими, нямаше да се справят по-добре.“

Електрическото табло, инсталирано от GSP & L, беше отворено, от него стърчаха изолационни ленти, които трябваше да обвият превключвачите и по този начин да намалят с една трета отчетените разходи на електроенергия. На няколко метра от таблото се виждаше уредът, отчитащ разхода на газ, заедно с допълнителните устройства, които препятстваха правилното отчитане. Необходимите за въпросните операции инструменти бяха разхвърляни наоколо.

Ванески заяви отчетливо:

— Полиция! Не мърдайте и оставете всичко по местата!

В мига, в който чуха шума на отварящата се врата, двама от мъжете се обърнаха по посока на звука. Третият, който в легнало положение работеше върху газоизмервателния уред, само повдигна глава. И тримата бяха облечени в акуратни гащеризони, носещи емблемата на компания, обслужваща електро– и газови установки.

Единият от мъжете, които бяха близо до вратата, беше едър и с фигура на борец. Под навитите му ръкави се показваха мощни мускули. Другият беше съвсем млад, почти момче. На неговото лице веднага се изписа страх.

Обаче високият брадат мъж запази самообладание и дори посегна към един гаечен ключ.

В този момент лейтенант Ванески извади пистолета си и извика:

— Още едно движение и стрелям! Пусни ключа веднага!

Другият детектив също беше извадил оръжието си и на брадатия мъж не му оставаше нищо друго, освен да се подчини.

— Всички до стената! Не мърдай и не предприемай нищо! — извика лейтенант Ванески.

В този момент и третият човек се бе изправил. Той се оказа доста по-възрастен от останалите. В очите му се четеше страх и желание да побегне всеки момент.

След броени минути и тримата бяха с белезници.

— Е, добре, Хари — каза Ванески. — Сега можеш ли да ни обясниш за какво всъщност става дума?

— В момента притежаваме всичките необходими улики за значителна кражба на електроенергия и газ.

— Ще се закълнеш ли за това в съда?

— Естествено. Ще ви дадем за свидетели толкова експерти, колкото са необходими.

— Чудесно.

Ванески се обърна към тримата мъже до стената:

— Не се обръщайте и слушайте внимателно. Вие сте арестувани и аз съм длъжен да ви запозная с вашите права. Не е нужно да давате изявления, но в случай че го направите…

След като привърши обичайното за случая изявление, Ванески направи знак на Браун и Хари Лондон и тихо им каза:

— Трябва да разделим тези пиленца. Като го гледам, момчето сто на сто ще проговори. Браун, обади се по телефона и повикай още една кола.

— Дадено — каза детектив Браун, докато прибираше пистолета си и се запътваше към вратата.

Вратата към стълбището остана отворена и можеше да се чуе шум от забързани стъпки. Хари Лондон и лейтенант Ванески се обърнаха към вратата, но за тяхно облекчение се появи Арт Ромео.

Хари каза на заместника си:

— Този път ги спипахме. Само погледни.

Дребният мъж, който, както обикновено, самият той изглеждаше като представител на подземния свят, се огледа наоколо и тихо подсвирна.

Лейтенант Ванески, който познаваше Арт Ромео още преди той да беше постъпил на работа в GSP & L, му каза:

— Ако това, което виждам, е фотоапарат, снимай и не си губи времето!

— Точно това ще направя, лейтенант — отговори му Ромео, докато нагласяваше светкавицата си.

Докато той изщрака няколко кадъра, пристигнаха още двама полицаи, придружени от детектив Браун.

След малко арестуваните бяха изведени от сградата, като най-младият беше отделно от останалите. Един полицай остана да пази уликите, а останалите поеха към полицейското управление. Ванески каза на Хари Лондон:

— Искам да разпитам момчето лично. Ще те държа в течение.

— Ванески, естествено, беше съвсем прав — обясняваше Хари Лондон на Ним Голдман. — Момчето беше само на осемнадесет, току-що завършило търговското училище. Естествено, всичко си призна. И по-нататък Ванески и Браун използваха неговата информация, за да притиснат до стената и другите двама.

Бяха изминали четири дни от случая в сградата „Зако“. Веднага след като се бе върнал, Хари Лондон бе информирал Ним накратко за случая. В настоящия момент те обядваха в стола на GSP & L, предназначен за висшите служители на компанията.