Артър Хейли - Свръхнатоварване

В този момент келнерът донесе питиетата им и Лаура го предупреди:

— Много ви моля всичко да бъде на отделни сметки. Обядът също.

— Не се притеснявайте — Ним явно се забавляваше. — Нямам никакво намерение да ви подкупвам за сметка на компанията.

— Не бихте и могли. Въпросът е принципен. Просто не мога да взема нищо от никого, който би искал евентуално да повлияе на решенията на клуб „Секвоя“.

— Аз ще се опитам да ви убедя съвсем открито. Просто си помислих, че може да се съчетае полезното с приятното.

— Бих ви изслушала по всяко време, Ним. Също така ми е приятно да обядвам с вас, но предпочитам сама да си платя сметката.

Те се бяха запознали преди много години, когато Ним беше в един от горните курсове в Станфорд, а Лаура бе гостуващ лектор. Тя още тогава бе впечатлена от аргументираните му въпроси, а той я уважаваше за това, че се стараеше да бъде пряма и откровена със студентите. Те продължиха да поддържат връзки и по-нататък, макар че понякога се озоваваха в противникови лагери. Важното беше, че се уважаваха въпреки всичко и оставаха приятели.

Ним отпи от коктейла си и каза:

— Става дума най-вече за Турнипа и за нашите планове, свързани с Девилс Гейт и Финкасъл.

— Така и предположих. Можех да ти спестя усилията, като ти кажа, че „Секвоя“ смята да се противопостави на тези проекти.

Ним кимна с глава. Изказването на Лаура Бо Кармайкъл не го учуди. Той за миг потъна в размисъл и каза, като внимателно подбираше думите си:

— Бих искал да имате предвид, че не говорим само за GSP & L, за „Секвоя“ или за околната среда. Въпросът е глобален и е от жизнено важно значение.

— Напоследък доста често мисля върху подобни въпроси.

— Всички мислим, но може би недостатъчно или просто не достатъчно реално. Бих казал, че под заплаха е поставена самата цивилизация с всички произтичащи от това последици.

— Този вид аргументи съвсем не са нови. Обикновено ги чувам във връзка с предложения като това: „Ако нашето предложение да изградим еди-какво си, което ще замърсява околната среда, не бъде одобрено именно в този момент, днес, ще се случи непоправимото“.

В този момент келнерът отново се появи и им донесе две менюта, които повече приличаха на произведение на изкуството. Лаура дори не отвори нейното.

— За мен салата от грейпфрут и авокадо и чаша обезмаслено мляко.

— За мен същото — каза Ним.

Келнерът си тръгна с разочарован вид.

— Много малко хора са в състояние да разберат какъв ще бъде резултатът, когато се съпостави изчерпването на ресурсите с настоящата политическа обстановка и състоянието на околната среда.

— Аз също следя новините. Мислите, че може би нещо съм изтървала?

— Вероятно не. Важното е дали сте си направили съответните изводи.

— Направила съм ги, но нека чуем и вашата версия.

— Добре. Да започнем с това, че запасите от газ на Северна Америка са почти изчерпани. Запасите биха могли да стигнат за не повече от седем-осем години, и то при положение, че се обслужват само определено число потребители. Единственото спасение за по-далечното бъдеще е добивът на газ от въглищните ни резерви, но за жалост отговорните лица във Вашингтон се оказаха недалновидни. Съгласна ли сте дотук?

— Напълно. Но причината е в това, че големите компании като вашата поставят на първо място печалбите. Вие съсипахте запаси, които можеха да служат поне още сто години.

Ним се намръщи.

— Ние просто задоволяваме потребителското търсене, но както и да е. Аз посочвам само факти, които не могат да бъдат върнати назад. Вторият момент е нефтът. От него все още имаме запаси, но съдейки по начина, по който се добива в момента, не бих се учудил, ако в края на века по целия свят обират нефта по дъната на кладенците. В същото това време ставаме все по и по-зависими от арабите, които в скоро време ще могат да си правят с нас каквото си поискат. Би трябвало да се използват въглищата, както направиха германците по времето на Втората световна война…

— Доста сте убедителен. Някога мислили ли сте да се кандидатирате?

— Може би за вашия клуб?

— Нямах точно това предвид.

— Добре, стига сме говорили за газ и нефт. Нека преминем към ядрената енергия.

— А трябва ли?

Ним спря и се вгледа в лицето на Лаура. Само при споменаването на думичката „ядрена“ лицето й се напрегна. Винаги е било така. Тя беше яростна противничка на атомните електроцентрали не само в Калифорния, но и навсякъде другаде. Нейното мнение винаги бе зачитано, защото самата тя бе участвала в проекта „Манхатън“ по време на Втората световна война, който роди първата атомна бомба.