Артър Хейли - Свръхнатоварване

Във всяка война има невинни жертви. По време на световните войни или при агресията във Виетнам има хиляди невинни жертви и никой не протестира по този начин. Най-малкото днешните продажни журналисти.

Една справедлива социална война като тази, която водят Приятелите на свободата, не може да мине без жертви.“

Георгос още в Йейл беше известен с това, че обичаше да излага мислите си обстоятелствено. Но не литературата му бе любимият предмет, а химията, по която по-късно написа и докторат. Тези негови познания доста му помагаха и по-късно, когато наред с останалите неща изучаваше в Куба и механизмите на експлозивите. С течение на времето интересите му се стесняваха, както и възгледите му върху политиката и обществото.

Дневникът продължаваше:

„Дори и вражеската преса признава, че смъртните случаи са само два, единият от които най-главният престъпник Фентън, а другият — някаква свиня от охраната. Това ми били невинни жертви!“

Георгос отново се спря. Неговото слабо аскетично лице изразяваше напрегнато мислене. Както винаги, той водеше дневника си особено старателно, вярвайки, че някога той ще се превърне във важен исторически документ и ще намери място до такива трудове като „Капитала“.

Георгос започна да развива нова мисъл:

„Исканията на Приятели на свободата ще бъдат оповестени във военно комюнике днес. Те са:

— Безплатно подаване на електричество и газ за една година на безработните и старите хора.

— Незабавно да се намалят таксите за електричество с двадесет и пет процента за всички малки къщи и апартаменти.

— Незабавно спиране на всякакви разработки за построяване на нови атомни централи, а съществуващите следва веднага да се закрият.

Всяко едно неподчинение ще доведе до нови атаки.“

Е, като за начало не е зле. Пък и заплахите бяха съвсем реалистични. Георгос се огледа наоколо: запаси от барут, глицерин, киселини и други химикали, имаше какво ли не… И той, и останалите борци за свобода, които бяха приели неговото водачество, умееха да боравят с тях. Той с усмивка си припомни простото устройство, което бе причинило смъртта на двама души и бе ранило няколко.

„Вероятно се очаква нашето изявление, тъй като ония скапаняци са заявили, че няма да променят политиката си в резултат на «терористични действия». Глупости! Разбира се, че тероризмът води до промени. Винаги е било така и историята е пълна с подобни примери.“

Явно някои от примерите му се бяха набили в главата по времето на обучението в Куба. Още по времето, в което беше завършил доктората си, Георгос се увличаше по анархизма и по всичко, което бе насочено срещу тази западаща и загниваща държава Америка. До голяма степен му беше повлияло и собственото му семейство. По това време баща му, богат нюйоркски плейбой, се развеждаше за осми път, а майка му, популярна гръцка актриса, се развеждаше с шестия си мъж. Георгос ненавиждаше родителите си и ценностите, които те представляваха, макар и да ги беше видял за последен път, когато беше само на девет години. Всичките му разходи, дори и таксите за Йейл, се плащаха индиректно чрез една атинска компания.

Така значи, нищо нямало да промени тероризма! Ще видим!

„Тероризмът е инструмент на социалната война. Той позволява на неколцина просветени да разкъсат железния обръч и волята на силите на злото.

Тероризмът е започнал да се използва по време на руската революция. Ирландската и Израелската република дължат самото си съществуване на тероризма. Алжир завоюва своята независимост чрез тероризъм.“

Георгос Уинслоу Арчамболд спря. Писането го уморяваше. Освен това се усещаше, че се отклонява от традиционните революционни термини, които, както и сам знаеше, бяха оръжие за психологическо въздействие.

Той се изправи, протегна се и се прозина. Тялото му, макар и дребно, беше добре тренирано с помощта на ежедневните упражнения. Като се погледна в едно напукано огледало, той с одобрение отбеляза гъстите си и добре оформени мустачки. Беше започнал да си ги пуска от деня на експлозията в Ла Миссион. Както беше прочел във вестниците, охраната беше описала непознатия, представил се за офицер от Армията на спасението, като добре избръснат, тъй че мустаците донякъде можеха да го дегизират. Самата униформа, естествено, бе отдавна унищожена.

Самият спомен за Ла Миссион изпълни Георгос със задоволство.

От стаите на горния етаж до него достигна приятна миризма. Приятелката му Ивет бе превъзходна готвачка, която знаеше какво харесва Георгос и се стараеше непрекъснато да му угоди. Освен това тя изпитваше преклонение пред неговите знания, тъй като самата тя никога нищо не бе учила.