Артър Хейли - Свръхнатоварване

Карен вече беше побеляла от страх.

Тя вече осъзна, че се е случило нещо много сериозно с Джоузи, за да не се върне толкова време.

Тя се опитваше отново и отново да се свърже по телефона, но безуспешно… Мислеше си да отиде с количката до вратата на отсрещния апартамент и да се опита да почука с нея на съседите, но после простата сметка и показа, че по този начин батериите щяха да се изтощят още по-бързо.

Батерията можеше да издържи не повече от четвърт час.

Макар и да не беше религиозна. Карен започна да се моли. Тя се молеше на Бога да и изпрати Джоузи или родителите и, или Синтия, или Ним, или когото и да било! „Те само трябва да ми включат другата батерия! Та всеки може да го направи! О, Боже, моля те…“

В един миг тя усети, че респираторът й отслабва и дишането и се забавя.

В отчаянието си тя отново се опита да се обади по телефона, но отговорът беше един и същ:

— В момента линиите са заети. Моля, опитайте по-късно…

Чу се предупредителен сигнал, че респираторът всеки момент ще спре. Карен го чу някъде в далечината, защото вече бе започнала да губи съзнание…

Тя започна да се задъхва и да се дави, като се опитваше да вдиша въздух, което не можеше да стане без помощта на респиратора. Силна болка стегна гърдите й тогава респираторът спря. С него угасна и животът на Карен.

В момента, в който главата й безсилно клюмна на една страна и неволно докосна бутона на микрофона, един глас отговори.

— Телефонна централа. С какво мога да ви помогна?

Ним даваше изявление за пресата по повод на случилото се в електроцентралата Ла Миссион.

Всичко това до голяма степен му напомняше за събитията преди десет месеца, когато загина Уолтър Талбот. Различното обаче бе отношението на пресата.

Представителите на пресата днес проявяваха много повече разбиране към проблемите на GSP & L и много повече съчувствие към нещата, които се случваха в компанията.

Ним бе дошъл на тази пресконференция по молба на Тереза Ван Бърен веднага след спирането на Ла Миссион. Самият Ним разбра за това, когато лампите в кабинета започнаха да присветват и да светят с намалена сила. Ним веднага се отправи към контролния център, където срещна Рей Паулсен, който му обясни ситуацията.

— Острандър е постъпил правилно и аз ще подкрепя решението му — каза Паулсен. — И аз щях да постъпя по същия начин.

— Добре, Рей. Когато се обръщам към пресата, ще изтъкна тези съображения — съгласи се Ним.

— Можеш да им кажеш и друго, че след три часа подаването на електроенергия ще бъде възстановено, а утре всичките блокове на Ла Миссион отново ще бъдат пуснати в действие.

— Благодаря ти, Рей. Ще им кажа.

Явно беше, че в тези моменти на върховно напрежение разногласията между Ним и Рей Паулсен сякаш бяха изчезнали. Или просто нито един от двамата нямаше време да им обръща внимание.

На самата пресконференция Нанси Молино го попита:

— Случилото се променя ли първоначално обявеното спиране на тока?

— Не — отговори Ним. — Ще започнем от утре, както бе предварително обявено.

Кореспондент на „Сакраменто Бий“ попита:

— Ще успеете ли да ограничите спирането на тока само в рамките на обявените три часа?

— Не вярвам. В момента, когато нашите запаси започнат да се изчерпват, ще се наложи да спираме тока вече и по шест часа на ден.

Някой тихо подсвирна.

Един от репортерите на телевизията попита:

— Чухте ли, че имаше демонстрации срещу противниците на изграждането на нови електроцентрали?

— Да, чух. Но моето мнение е, че това не помага никому от нас.

Демонстрациите станаха снощи, а Ним прочете репортажа за случилото се в сутрешните вестници. Демонстрантите, които наричали себе си „обикновени граждани“, хвърляли камъни по прозорците на сградата на клуб „Секвоя“ и на „Противоядрената лига“.

Предвиждаха се и още демонстрации и вълнения из цялата страна, особено когато започнат съкращенията на работните места във връзка със спиранията на тока…

Във връзка с гореописаните събития противниците на GSP & L бяха необичайно тихи.

Последният въпрос, отправен към Ним, беше:

— Какво бихте посъветвали гражданите, мистър Голдман?

Ним леко се усмихна и каза:

— Изгасете всичко, което не ви е необходимо, за да оцелеете.

Ним се върна в офиса си след около два часа. Той веднага се обади по вътрешния телефон на Вики и я помоли:

— Обади се в болницата „Редууд Гроув“ и попитай за мис Карен Слоун.

След две минути тя се обади и каза: