Артър Хейли - Свръхнатоварване

След десетина минути пред него се показа централата Ла Миссион, а след още пет той реши, че вече е близо до целта си и се доближи до брега. Той завърза лодката за едно дърво, допълни водолазната си екипировка с маска, шнорхел и акваланг. Сложи си плавниците, закачи бомбите за колана си и се гмурна.

Скоро под водата той напипа една бетонна стена и реши, че е достигнал до помпената станция. Той заплува по протежение на стената, за да намери мрежата.

Зад самата мрежа бе разположен и един мрежест цилиндър, който периодически се завърташе, за да почисти мрежата от попадналите там частици.

Георгос се залови за работа. Той изряза един отвор в мрежата, после се залови да изреже отвор и в цилиндъра. Трябваше да се изреже един отвор, за да проникне в него, и един, за да достигне до целта си. След десетина минути той беше вече в помещението, където бяха помпите.

В момента, в който той размишляваше къде да закрепи първата бомба, той усети някакво раздвижване зад себе си. Георгос се обърна и видя, че цилиндърът, разположен на входа, започва да се върти бавно и равномерно.

Директорът на електроцентралата. Боб Острандър, беше млад и талантлив инженер. Острандър беше заместник на Даниели, когато той загина заедно с Уолтър Талбот през миналия юли. Оттогава той носеше в себе си страхотна ненавист към терористите и особено към „Приятели на свободата“.

След като се получи предупреждението, че Георгос Арчамболд е възможно да предприеме нова атака срещу обектите на GSP & L, той приведе целия персонал в бойна готовност.

Първоначално бе претърсена територията на станцията, бе проверена оградата и близките околности, но не бе открито нищо подозрително.

След като се чу с шерифа, Острандър го помоли да изпрати две патрулни коли да претърсят околностите за фолксвагена на Арчамболд.

След не повече от половин час шерифът се обади, че фолксваген, отговарящ на описанието, е намерен в близост до реката. Също там е намерен пакет, в който вероятно е имало гумена лодка.

Търсенето продължи с още по-голямо упорство. Един от заместниците на шерифа бе тръгнал по реката с моторница и след малко съобщи, че на брега е открита гумена лодка. Той каза по телефона:

— Сигурно нашият човек ще се опита да се промъкне през оградата. Но не се притеснявайте, всичките ми хора са тук и ще го хванем!

Когато затвори телефона. Боб Острандър вече не беше толкова оптимистично настроен. Тези „приятели на свободата“ винаги са били дяволски изобретателни… А да се опитват да преминат през оградата, и то при дневна светлина, беше просто безумие. Внезапно прозрението го осени:

— Водолазен екип! — каза той на глас. — Как не се сетих! Той ще се опита да мине под вода до помпената станция!

Той изскочи от кабинета си на бегом и се втурна към брега на реката. Когато стигна там, той видя един от патрулите и го попита, без дори да успее да си поеме дъх:

— Забелязахте ли нещо подозрително?

— Нищо, сър.

— Елате с мен вътре — каза му Острандър, като по пътя излагаше предположенията си как е влязъл Арчамболд.

Когато влязоха в станцията. Острандър веднага се насочи към решетката, която беше поставена над цилиндъра и даваше възможност да се наблюдава неговото функциониране. Той се обърна към един от техниците и му каза:

— Включете цилиндъра на бавни обороти.

Скоро цилиндърът започна да се върти, като горната му част стигаше до повърхността на водата. След миг Острандър забеляза първия отвор. Когато видя и втория, страховете му бяха вече окончателно потвърдени.

— Той е вътре! Не спирайте цилиндъра! — нареди Острандър.

Боб Острандър започна да мисли трескаво. Да, действително, пътят на Арчамболд щеше да бъде затворен, но той беше някъде там, отдолу, със смъртоносния си товар. Коя ли беше целта му? Ако бяха помпите, това значеше, че станцията щеше да излезе от строя за няколко месеца, но ако бяха кондензаторите… Просто не му се мислеше… За да се възстановят кондензаторите, беше нужна поне една година…

Трябваше да се направи нещо! Трябваше да се спре цялата станция, и то веднага!

Острандър се втурна към телефона, който висеше на стената на помпената станция. Той набра номера на главния диспечер.

— Главният диспечер слуша.

— Обажда се Острандър. Искам веднага да спреш мощностите и да прекратиш достъпа на вода до станцията.

Диспечерът се опита да протестира:

— Но това може да доведе до авария! Трябва да предупредим и главния диспечер на компанията…