Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Карен — каза й той, когато тя се обади, — ти трябва да отидеш утре в болницата, нали?

— Да. Ще отида доста по-рано, преди да започнете да спирате тока.

— Виж, Карен. Бих предпочел да отидеш още днес. Можеш ли?

— Разбира се, Ним. Но защо?

— Възникнаха някои непредвидени проблеми и е възможно да не спазваме предварително обявения график за спирането на тока. Най-вероятно е нищо да не се случи, но бих се чувствал по-спокойно, ако отидеш в болницата, където има генератор.

— Веднага ли трябва да тръгна?

— Е, аз те предупреждавам само. Когато се приготвиш.

— Джоузи е тук и когато се приготвя, ще отида в болницата. Ним…

— Да.

— Сигурно си уморен.

— Така е — каза той. — Тук всички са уморени. Напоследък доста ни се събра.

— Грижи се за себе си — каза Карен. — И, Нимрод, скъпи… нека Господ те благослови!

Когато затвори телефона, Ним се сети за нещо и се обади вкъщи. Обади се Рут. Той й обясни за аварията в геотермалната станция и че е възможно да променят схемата за спиране на тока.

— Рут, най-вероятно няма да се прибера тази вечер. Ще спя на канапето в офиса. Никой не знае какво още може да се случи.

— Разбирам — каза Рут. — Но поне се постарай да си починеш и помни, че и аз, и децата ще имаме още доста дълго време нужда от тебе.

Той обеща и двете неща.

Специалният отдел, който се занимаваше с пристигащите въпросници, вече бе окончателно разформирован, а помещенията на партера на сградата на GSP & L, където по-рано бе този отдел, вече се използваха за съвсем други цели.

Все още в някои дни пристигаха по два-три плика. В един ден — два, в друг — един, в трети — нито един.

Пристигащите въпросници се пренасочваха към една от секретарките от отдела по връзките с обществеността, Елси Йънг, която бе включена в първоначалната група по проверката, но сега вече се бе върнала към обичайните си задължения. Тя събираше пликовете на бюрото си и когато имаше време и настроение, ги отваряше и сравняваше почерците с образеца от дневника на Георгос Арчамболд.

Мис Йънг горещо се надяваше тези писма скоро съвсем да спрат да идват. Тя намираше цялата тази идея много досадна и пречеща й да си изпълнява нормалните задължения.

Някъде преди обяд във вторник тя забеляза на бюрото си още един плик с въпросника заедно с един куп вътрешна информация. Тя реши първо да прегледа информацията.

Секунди само след като говори с Ним, Карен се сети, че не му бе казала нещо.

Тази сутрин тя трябваше да отиде да пазарува с Джоузи. Сега тя си мислеше дали да отмени ходенето на пазар и да отидат в болницата, както я съветваше Ним, или все пак първо да напазаруват, а след това Джоузи да я закара в болницата?

Карен се изкушаваше да се обади на Ним и да го помоли да я посъветва, но като се сети колко уморено звучеше гласът му по телефона, тя реши да не го безпокои.

Може би беше все пак по-разумно да отидат първо на пазар, който и на двете им доставяше удоволствие, а след това да тръгнат за болницата „Редууд“. Щяха да успеят да са там в ранния следобед.

— Джоузи, скъпа — извика Карен на Джоузи, която беше в кухнята, — току-що ми се обади Нимрод. — Ела, моля те, да се разберем какво ще правим.

Георгос Арчамболд притежаваше почти животински инстинкт за опасността. В миналото този инстинкт му бе свършил добра работа и той бе свикнал да му се доверява.

Някъде по обяд във вторник, докато той крачеше из апартамента си в Норт Кесъл, същият този инстинкт го предупреждаваше, че опасността е съвсем близо.

Въпросът, който предстоеше да реши, беше дали да се подчини на инстинкта си и да тръгне незабавно за Ла Миссион, където да приведе плановете си в действие? Или пък да пренебрегне инстинкта си и да изчака до вечерта, както бе планирал предварително?

Съществен бе и въпросът, дали инстинктът му е истински или е просто резултат от повишената му изнервеност.

Георгос не беше сигурен и водеше вътрешна борба с тези два въпроса.

Намерението му беше да се добере до станцията по реката, а после под водата. Така че от тази гледна точка беше почти все едно дали ще бъде през деня или през нощта. През деня дори ще може по-лесно да намери отвора под водата и да се справи с мрежата.

Но как щеше да пусне незабелязано лодката на вода, при това с водолазен костюм? Рискът да го забележат беше доста голям.

Но най-голям бе рискът да използва през деня фолксвагена, чието описание бе публикувано от всички вестници… Но пък бяха минали вече два месеца оттогава и ченгетата може би бяха забравили описанието или поне биха били по-малко бдителни. Все пак имаше толкова много стари фолксвагени от този тип по улиците.