Артър Хейли - Свръхнатоварване

Осъзнавайки величината на риска, Георгос продължаваше да се разхожда нервно из стаята. Внезапно решението му се оформи от само себе си. Той реши да тръгне.

Георгос веднага излезе от апартамента и се отправи към гаража. Там той провери дали всичко от екипировката му е на мястото си.

Той бързаше, тъй като чувството за опасност все още го преследваше.

— Търсят ви по телефона, мисис Ван Бърен — каза една от сервитьорките в служебния ресторант. — Помолиха да ви предам, че е спешно.

— Повечето си въобразяват, че тяхното обаждане е много важно — измърмори директорът по връзките с обществеността, — но почти винаги се лъжат.

Но все пак тя стана от масата, където обядваше с Ерик Хъмфри и Ним и се запъти към телефона.

Само след минута тя се върна, като очите и блестяха възбудено.

— Дошъл е един отговор на въпросника, чийто почерк съвпада с този на Арчамболд. Една от служителките го е сверявала и сега ще го занесе в компютърния център. Уговорихме се да се срещнем там.

— Обадете се на Шарлот — каза председателят на управителния съвет, докато ставаше от масата.

Самата Шарлот Ъндърхил обядваше през няколко маси от тях. Докато Тереза Ван Бърен я уведомяваше, Ним излезе, за да се обади по вътрешния телефон на Хари Лондон.

Последният член на тяхната „група“ Оскар О’Браян този ден не беше в града.

Ним се присъедини към останалите и те заедно се качиха в асансьора пред ресторанта.

След като преминаха през обичайните формалности, за да бъдат допуснати в компютърния център, четиримата и присъединилият се към тях Хари Лондон се упътиха към едно от бюрата, където Тереза сложи получените отговори и мострата от дневника на Арчамболд. Ерик Хъмфри беше този, който каза негласното мнение на всички:

— Няма абсолютно никакво съмнение, че това е същият почерк.

Дори и да имаше, текстът на отговорите представляваше още по-голяма улика.

„Терористите, които описвате като недостойни, съвсем не са такива. Те са едни герои…“

Хари Лондон възкликна:

— Защо, по дяволите, се забави толкова много!

В този момент Шарлот Ъндърхил каза:

— Дайте ми въпросника!

Ван Бърен и го подаде и тя се отправи да идентифицира номера на въпросника. След това тя седна на един от компютрите, заложи персоналния си код, извика програмата, изследваща въпросниците в района на Норт Кесъл. След няколко мига на екрана се появи:

Хари хвърли един бърз поглед на адреса и се втурна към телефона.

След около час Хари докладва в кабинета на Ерик Хъмфри, където той и Ним чакаха резултатите.

— Арчамболд ни изпревари — каза Лондон. — Ако онази жена беше отворила писмото сутринта, когато бе дошла на работа…

Ерик Хъмфри каза рязко:

— Обвиненията с нищо няма да помогнат. Какво намери полицията на този адрес?

— Следите му още бяха топли. Според един от съседите той само преди час е потеглил в неопределена посока с един фолксваген. Полицията обяви търсене за колата и къщата е под наблюдение, в случай че Арчамболд се върне. Изплъзнал се е буквално за минути.

— Вероятно е бил съвсем отчаян — каза Ним.

Ерик Хъмфри добави:

— И аз си мислех същото. В тази връзка бих искал да бъдат уведомени хората от охраната и директорите на всички наши станции. Дайте им и точното описание на Арчамболд и на колата. Много е вероятно отново нашата компания да е избрана за негова цел.

— Веднага ще го направя — каза Ним и си помисли: Няма ли да има край на всичко това, което се бе случило за един-единствен ден?

Георгос си тананикаше някаква песничка и си мислеше, че днес късметът го съпътствува.

Той пропътува без проблеми почти цялото разстояние и вече беше близо до Ла Миссион. Вече се виждаше и самата река, на която бе разположена станцията. Георгос остави фолксвагена на около тридесетина метра от реката, свали екипировката си и напомпа гумената лодка. След като всичко бе готово, той натовари лодката с акваланга си и останалите необходими инструменти и най-накрая сложи и осемте цилиндрични бомби. Впоследствие той щеше да ги закачи за колана на водолазния си екип.

След като и самият той беше облякъл водолазния си костюм, Георгос се качи в лодката и я отблъсна от брега.

Денят беше ясен и слънчев, но Георгос не обръщаше никакво внимание нито на времето, нито на обкръжаващата го природа. Той се озърташе, за да види дали има някакви хора наоколо. Засега обаче не бе видял никого.