Артър Хейли - Свръхнатоварване

Преди няколко седмици Нанси й се беше обадила и бе споменала за слуховете, свързващи Дейвид Бърдсонг и клуб „Секвоя“. Нанси я помоли да проучи доколко слуховете са основателни и ако са, какво е станало с въпросната молба от „Светлина и енергия за хората“.

След няколко дни Грейс й се обади и й каза, че най-вероятно е всичко това да са само слухове. Но съществуваше една възможност въпросната договореност да се държи в тайна и посветени в нея да са само хора от ръководството на клуба.

Този ден Грейс бе дошла в редакцията на „Икзаминър“ по време на обедната си почивка. За щастие Нанси Молино беше там.

— Мисля че открих нещо мис Молино. Ето, вижте. Тя извади от чантата си едно фотокопие на документ за вътрешна информация.

— През ръцете ми минаха три подобни плика с обозначението „лично“. Единият от тях не беше добре запечатан, аз издебнах момента да го прочета и да направя фотокопие…

Конфиденциалният документ гласеше:

От: Изпълнителния директор

До: Членовете на управителния съвет

С настоящето ви уведомяваме, че бе извършен вторият благотворителен превод на организацията на Б от специалния фонд с което се приключват нашите задължения по договореността, постигната на 22 август.

Документът бе подписан с инициалите Р. П.

Нанси попита:

— До кого бе адресиран документът?

— До мистър Саундърс. Той е член на управителния съвет…

— Да, това ми е известно. А другите два плика?

— Единият беше до председателката ни, госпожа Кармайкъл, а другият — до мисис Куин.

Това би трябвало да бъде Присила Куин, за която Нанси знаеше единствено, че е снобка и че е запалена по социалистическите идеи.

Грейс попита нетърпеливо:

— Това ли е, което търсехте?

— Не съм сигурна — каза Нанси и отново прочете бележката.

„Б“ би могло да значи Бърдсонг, но би могло да значи и много други неща. Например името на кмета също започваше с буквата Б, а той оглавяваше една организация за спасяването на стари сгради, която клуб „Секвоя“ активно подкрепяше. Странното беше, че на писмото пишеше „лично“…

— Нали на никого няма да кажете за това? — попита Грейс.

— Все едно, че изобщо не се познаваме! — увери я Нанси Молино.

Възрастната жена се усмихна и каза:

— Нуждая се от тази работа, макар че не получавам много.

Тя се изправи.

— Е, ще си вървя.

— Благодаря ти. Ако имаш нужда от нещо, просто ми се обади.

Както беше открила преди много време, размяната на услуги беше неотменима част от журналистическата професия.

Докато се връщаше към бюрото си, тя почти се блъсна в редактора на вестника.

— Коя беше тази госпожа, Нанси?

— Една приятелка?

— Пак ли си попаднала на някаква следа?

— Възможно е.

— Разкажи ми по-подробно.

Тя само поклати глава:

— Ще ти кажа по-нататък.

Редакторът я погледна замислено:

— Нанси, ти си част от нашия отбор, в който аз съм треньорът. Знам, че ти предпочиташ да действаш сама и сме те оставяли да го правиш, понеже винаги постигаш резултати. Но така не може да продължава завинаги.

Нанси само сви рамене:

— Ами уволнете ме тогава.

Той нямаше да го направи и двамата знаеха това. Оставяйки го разочарован, тя отиде до бюрото си и се опита да се обади на Ъруин Саундърс.

Първоначално секретарката заяви, че Саундърс го няма, но когато бе споменат „Икзаминър“, веднага свърза Нанси с него.

— Какво мога да направя за вас, мис Молино? — попита той.

— Бих искала да обсъдим помощта, която оказва клуб „Секвоя“ на организацията на Бърдсонг „Светлина и енергия за хората“.

След кратка пауза Саундърс каза:

— За каква помощ става дума?

— Според нашата информация…

Саундърс само се изсмя.

— Нанси, ако ми позволите да ви наричам така… Та това са пълни глупости! Тези номера са ми известни. Пък и имате насреща си доста врял и кипял човек.

Нанси също се засмя:

— Чувала съм, че сте много печен, мистър Саундърс.

— В това изобщо не трябва да се съмнявате, момичето ми…

Тя обаче продължаваше да настоява:

— Все пак имам информация, че клуб „Секвоя“ е решил…

— Кой по-точно е решил? Кажете имена!

Нанси бързо премисляше какво да отговори. Ако спомене другите имена, които знаеше — Кармайкъл, Куин, той вероятно веднага ще им позвъни, за да ги предупреди. А Нанси искаше първа да се добере до тях и затова излъга.

— Не мога да спомена имена.

— Значи си говорите във въздуха — тонът на Саундърс ставаше все по-малко приятелски. — Аз съм доста зает адвокат и вие само ми губите времето, за което клиентите ми плащат.