Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Да се върнем към Йейл. Той какво общо има?

— Сега ще ти обясня. В документите твърде много пъти се споменава името Йън Норис като възложител. Този Норис е юрист, чийто офис се намира в самата сграда „Зако“. Той се занимава с имоти и тръстове. Един от тръстовете е фамилният тръст „Йейл“.

— Чувал съм за този тръст — сега Ним си спомни и за Норис. Беше го срещнал по време на посещението си в имота на Йейл във Фресно.

— Имаме достатъчно доказателства срещу Норис за огромни количества открадната електроенергия. Той контролира доста имоти — сгради, офиси, апартаменти, магазини… Явно е решил, че може да услужва на клиентите си, като им намалява разходите и закътва по нещичко и за себе си. Започнал е да действа по познатата схема и като видял, че няма последствия, прибягнал до услугите на компанията „Куейл“ Кражбите са неподозирано големи.

— Но от това не следва — подчерта Ним, — че хората, които Норис представлява, са били в течение.

Ним въздъхна с облекчение Дори и тръстът „Йейл“ да беше замесен, Ним беше убеден, че човек като Пол Шърмън Йейл не би могъл да бъде замесен в нищо непочтено и нередно.

— Това, което казваш, Ним, е абсолютно вярно. А дори и някои от собствениците да са знаели, ние надали ще съберем достатъчно доказателства срещу тях. Въпросът е, че срещу Норис ще се заведе дело, а името на Йейл също ще бъде споменато. Именно затова ти трябваше да знаеш положението. Опасявам се, че това няма да е добре нито за нас, нито за него.

Хари беше прав. Името на Пол Шърмън Йейл вече беше тясно свързано с компанията Голдън Стейт и независимо от факта, че нямаше никакви улики срещу него, слуховете не можеха да бъдат избягнати.

— Аз още не съм казал най-важното — продължи Хари.

— Незаконната дейност, която хората на „Куейл“ са извършвали за Норис, или по-скоро за хората, които Норис е представлявал, е започнала преди около година. Що се отнася до тръста „Йейл“, там кражбата на електроенергия е започнала преди около три месеца, тоест когато Пол Шърмън Йейл вече бе напуснал Върховния съд и бе дошъл на работа в GSP & L.

— Почакай, Хари. Остави ме да помисля. — Ним изглеждаше шокиран.

— И аз самият мисля върху това от доста време — каза му Хари Лондон.

Ним просто не можеше да го проумее. Той не можеше да повярва, че човек като Пол Шърмън Йейл ще участва в кражбата на електроенергия, пък макар и само като мълчалив наблюдател. И все пак… Ним си спомни, че по време на посещението му във Фресно Пол Шърмън му бе говорил за огромните разходи за електроенергия и за проблемите, свързани с това…

Ним попита Хари Лондон:

— Кажи ми, Хари, знаеш ли дали някой от твоите хора или от прокуратурата са се свързали с Пол Шърмън по този въпрос?

— Доколкото знам, никой не се е свързвал.

Ним направи още една пауза, като още един път се опита да премисли чутото.

— Хари, тази работа е твърде сериозна за мен. Ще докладвам на председателя на управителния съвет.

Шефът на отдела по охраната на собствеността кимна в знак на одобрение.

— И аз си мислех, че ще се наложи да го сториш.

На следващия ден Ним, Хари Лондон и Пол Шърмън Йейл бяха в кабинета на Ерик Хъмфри.

Съдията Йейл, когото току-що бяха докарали от Напа Вели, беше в особено добро настроение.

— Казвам ви, връщането ми в Калифорния ме подмлади! Трябваше да го направя преди години.

В един момент той забеляза, че никой друг освен него не се усмихва.

— Нещо не е наред ли, Ерик?

— И аз не съм съвсем сигурен. Но ми предадоха информация, за която и ти трябва да си в течение. Ним, моля те, кажи накратко на господин Йейл за какво става въпрос.

С няколко изречения Ним обрисува картината на кражба на електроенергия и обясни ролята на Хари Лондон в GSP & L, тъй като Пол Шърмън Йейл не бе се срещал с него преди.

Докато Ним говореше, Пол Шърмън Йейл изглеждаше доста учуден. По време на една от паузите той попита:

— Моята работа какво общо има с всичко това?

— За съжаление това, което обсъждаме, не засяга пряко вашата работа, а има по-скоро личен характер — каза Ерик Хъмфри.

Йейл само поклати глава в недоумение.

— Сега съм още повече объркан. Бихте ли ми обяснили, моля?

— Хари — каза Ним. — Обясни, ако обичаш.

— Сър, предполагам, че познавате Йън Норис — каза Хари Лондон.

Въобразяваше ли си или наистина някаква сянка премина през лицето на Пол Шърмън Йейл, помисли си Ним… Вероятно само така му се беше сторило. Нямаше смисъл да търси неща, които не съществуваха.