Артър Хейли - Свръхнатоварване

Той отново я прегърна и я погали по косата.

Той беше сам с Лия, тъй като Рут и Бенджи бяха слезли да опитат сладоледите на партера, с които хотелът беше известен. Лия бе предпочела да завърши домашното си. Сега Ним си мислеше, че тя умишлено може би е искала да остане насаме с него, за да му зададе своя въпрос.

Вероятно малцина родители са се замисляли какво минава през главите на децата и колко страдат те поради тяхното недомислие. Той се сети как Лия умишлено бе избягвала въпроса за отсъствието на Рут, когато тя и Бенджи живееха при баба си и дядо си. Какво ли си е мислело това тъй чувствително четиринадесетгодишно момиче? Само мисълта за това го караше да се срамува.

Имаше още един важен въпрос: Кога да се каже на децата истината за състоянието на Рут? Вероятно скоро. Това щеше да ги разтревожи силно, но по-добре да знаят, отколкото да го научат по време на някоя криза, която можеше да се случи всеки момент. Ним реши да обсъди въпроса с Рут в най-скоро време.

Лия сякаш бе усетила настроението на баща си. Тя се измъкна от прегръдката му и каза:

— Татко, всичко е наред.

И след това се върна към предишното си занимание, сякаш че нищо не се бе случило.

Ним се доближи до прозореца и погледна панорамата. Гледката беше страхотна, сякаш гледаш пощенска картичка…

Той каза на Лия:

— Хей, виж колко е хубаво!

Лия погледна навън, усмихна се и каза:

— Да, наистина е много хубаво.

Ясно бе едно нещо — неговото решение да доведе и семейството си беше много добро. И двете деца бяха много щастливи. Бяха ги пуснали от училище за четири дни, като за сметка на това трябваше да напишат някои домашни на тема „Конференцията на енергийните компании“. В тази връзка Бенджи дори искаше да чуе речта на Ним на утрешното заседание. Също така за семействата на делегатите се организираха мероприятия по време на заседанията: посещения на музеи, круиз с кораб, прожекции на филми…

След малко се завърнаха и Рут и Бенджи, доволно усмихнати, като докладваха, че е трябвало да изядат по две порции сладолед, за да разберат дали сладкарницата наистина заслужава трите си звезди.

Вторият ден на конференцията беше ясен и слънчев.

След като заедно с цялото си семейство се наслади на луксозната закуска в апартамента, Ним още веднъж прегледа речта си. Неговият ред беше в десет часа.

Той слезе в залата малко по-рано, тъй като видя, че пред хотела отново се бе събрала тълпа демонстранти. Искаше да разбере кои са и какво искат.

Оказа се, че са хората от „Светлина и енергия за хората“ на Бърдсонг. Имаше около стотина души, които носеха плакати и скандираха. Не се ли умориха, помисли си Ним, да виждат само тяхната гледна точка?

Надписите по плакатите бяха традиционни.

„GSP & L лъже потребителите“

„Нека хората, а не тлъстите капиталисти притежават GSP & L“

Ним беше любопитен какво влияние искаха тези хора да окажат върху конференцията? Той беше убеден, че нямаше да постигнат нищо. Но независимо от всичко тук-таме се мяркаха телевизионни камери. Естествено, там беше и Дейвид Бърдсонг, весел както винаги и изпълняващ ролята на главен организатор.

Явно демонстрантите се опитваха да спрат потока от коли, които пътуваха по направление към хотела. Контролираше се не само централният, но и служебният вход. Там Ним забеляза един камион с надпис „Мляко“ и един пикап с пожарогасители, чиито шофьори явно негодуваха заради забавянето.

Появиха се и няколко полицая, които отправиха предупреждения към демонстрантите. Последваха някакви обяснения, в които се включи и Бърдсонг. След това той махна на хората си и те освободиха двата входа.

— Виждате ли каква безотговорност? — гласът принадлежеше на един от делегатите на конференцията. — Тази тълпа иска да остави хотела без мляко и без пожарогасители. Защо, за бога?

Ним кимна.

— Да, не виждам особен смисъл в това.

Вероятно нямаше смисъл и за демонстрантите, тъй като в момента те вече се разотиваха.

Ним влезе в хотела и се насочи към заседателната зала.

В залата вече имаше стотина бизнесмени, учени и инженери, чиято обща цел бе да се обсъдят общите проблеми, новите форми на развитие, да осъществят социални контакти. Теорията беше, че след подобни срещи всеки един от делегатите си върши работата по-добре.

Ним се присъедини към една от беседващите групички. Някои от присъстващите му бяха познати, с други се запознаваше в процеса на беседата.

След няколко минути той усети как някой го докосва по рамото. Като се обърна, той видя Търстън Джоунс, приятеля му от Денвър.