Артър Хейли - Свръхнатоварване

Последните му думи бяха съпроводени от шумни аплодисменти.

— Този тип „защитници на околната среда“ се противопоставят абсолютно на всичко. Ние, хората от енергийната индустрия, не бихме могли да им предложим нито един вариант на проект, който да не възбуди техния гняв, тяхната яростна опозиция и да не бъде заклеймен като антиприроден.

Основният проблем обаче е, че тези фанатици не действат сами. Те имат съюзници. Съюзниците, за които говоря, са нарастващият брой хора, назначавани в най-различни комисии и съвети предимно по политически причини.

Ним почувства как залата затаи дъх. Е, това, което смяташе да каже, щеше да бъде в разрез с препоръките на Ерик Хъмфри, но какво пък, най-многото, което можеха да направят, беше да го обесят. Той продължи.

— Преди време комисиите, които даваха становища по въпросите, свързани с нашата индустрия, бяха малко на брой, а постовете в тях бяха заемани от хора, на чието безпристрастие и компетентност можеше да се разчита. За съжаление вече не е така. Членовете на подобни комисии вече биват назначавани за определени политически услуги, които са оказали някому някога, и много редки са случаите, в които хората попадат там за заслуги и поради опита си в тази област. В резултат на всичко това членовете на тези комисии нямат никаква представа за същината на проблемите, които се обсъждат, а решенията им обикновено са продиктувани от преследването на чисто политически цели.

Тоест, сведено до едно изречение, институциите, които трябва безпристрастно да защитават обществените интереси, се опорочават и обикновено решенията им са насочени срещу интересите на обществото.

Не мога да предложа никакво просто лекарство за тази болест, нито пък можете и вие, предполагам. Това, което можем да направим ние с вас, е да уведомим обществеността, че решенията, които засягат добруването на всички нас, в повечето случаи се вземат от малцинство фанатици и техните съюзници — егоцентричните политици.

Ним реши, че по-нататък би станало опасно.

Докато се чудеше каква ли иде бъде реакцията на Ерик Хъмфри и на колегите му от GSP & L на всичко това, което беше казал, залата беше станала на крака и бурно ръкопляскаше.

— Поздравления… доста смелост се изисква, за да го кажеш… трябва да се отрази широко в печата… ако ви омръзне да работите в GSP & L, непременно ни уведомете…

Делегатите бяха обкръжили Ним и изведнъж той се почувства като герой. Президентът на една гигантска енергийна компания от средния запад му каза:

— Надявам се, че компанията ви цени. Лично ще кажа на Ерик Хъмфри мнението си за вас.

Докато отговаряше на поздравленията и ръкостисканията на делегатите, Ним изведнъж почувства колко е уморен. Той намери удобен момент и се упъти към изхода на залата.

В момента, в който вече беше хванал дръжката на вратата, някой зад него каза:

— Дойдох специално, за да те чуя. Заслужаваше си.

Ним се обърна и видя Уоли Талбот. Главата му беше превързана и въпреки че се придвижваше с патерици, на лицето му цъфна усмивка.

— Уоли! Страхотно се радвам да те видя! Не знаех, че са те изписали от болницата.

— Изписаха ме преди няколко седмици, но има още доста работа по мене. Можем ли да поговорим?

— Разбира се. Дай да намерим някое по-спокойно място.

Първоначално Ним възнамеряваше да потърси Рут и децата, но реши, че може да го свърши и по-късно.

Те слязоха на партера и се упътиха към две кресла, които се намираха встрани от стълбището.

— Моля, само за минутка! — каза един работник в униформата на служител от „Противопожарен контрол“.

Той буташе пред себе си количка с друг пожарогасител. Спря до креслата, към които се бяха упътили Уоли и Ним, свали един от пожарогасителите и го постави зад облегалката на едното от креслата.

Работникът се усмихна на Ним и каза:

— Това е всичко, сър. Извинете ме за безпокойството.

— Няма нищо.

На Ним му се стори определено странно, че пожарогасителят беше поставен на труднодостъпно място, зад креслото. Но така или иначе вероятно работникът знаеше какво върши.

Ним и Уоли седнаха.

— Видя ли ръцете на този тип? — попита Уоли.

— Да. — Ним беше забелязал, че ръцете му бяха целите в ужасни петна, вероятно от невнимателната употреба на химикали.

— Това би могло да се оправи с пластична хирургия — Уоли отново се усмихна. — Станал съм експерт по тези работи.

— Остави другите. Кажи ми по-добре за себе си.

— Е, още доста ме очаква по отношение на пластичната хирургия. Нали знаеш как действат лекарите, малко по малко. Иначе няма да има ефект.