Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Е, в такъв случай няма повече да ви го губя.

Без да отговори, Саундърс затвори телефона.

Нанси разлисти телефонния указател, търсейки името „Куин“. След малко тя намери номера и го набра.

— Резиденция Демпстър Куин — беше отговорът.

— Мисис Куин, ако обичате.

— Съжалявам, но мадам обядва в момента и не бива да бъде безпокоена.

— Обезпокойте я и й кажете, че „Икзаминър“ така или иначе смята да упомене името й, тъй че ще е по-добре тя лично да изясни фактите.

— Изчакайте малко, ако обичате.

Изминаха няколко минути, докато се обади студен женски глас.

— Моля, кажете.

Нанси се представи.

— Какво искате?

— Мисис Куин, когато управителният съвет на клуба се събра миналия август и реши да окаже финансова помощ на организацията на Дейвид Бърдсонг, каква беше причината да…

Присила Куин рязко я прекъсна:

— Решенията на съвета са конфиденциална информация.

Хвана се! За разлика от Саундърс Присила Куин явно не беше достатъчно печена. Тя потвърди подозренията на Нанси, което не би направила, ако й се задаваха директни въпроси.

— Е, явно обаче Бърдсонг се е разприказвал насам-натам.

Чу се нещо като подсмърчане.

— Изобщо не бих се учудила. Този човек изобщо не заслужава доверие.

— В такъв случай бих ви попитала защо подкрепихте тази идея?

— Аз изобщо не съм се съгласявала, просто останалите бяха болшинство. — В гласа на Присила Куин се усети нотка на безпокойство. — Имате намерение да публикувате всичко това, така ли?

— Естествено.

— Боже мой! Не бих искала името ми да се споменава!

— Мисис Куин, когато се обадихте и аз ви се представих, не ме предупредихте, че този разговор не е за печата.

— Е да, но сега го правя.

— Твърде късно е вече.

Присила Куин заяви възмутено:

— Ще се обадя на главния ви редактор!

— Това няма да помогне. Той просто ще ми нареди да напиша материала. — Нанси Молино обмисляше следващия си ход. — Но мога да ви предложа една сделка.

— Каква сделка?

— Няма начин вашето име да не бъде упоменато като на член на съвета на клуб „Секвоя“. Но ако ми кажете сумата на помощта, няма да споменавам за разговора ни.

— Това си е чисто изнудване!

— По-скоро сделка или напълно справедлива размяна.

Присила Куин явно размишляваше.

— Откъде мога да съм сигурна в това, което казвате?

— Ами опитайте да ми повярвате.

Последва още една пауза, след която Присила Куин каза:

— Петдесет хиляди долара.

От другата страна на телефона Нанси само тихо подсвирна.

Когато затвори телефона, някакъв инстинкт й подсказа, че със сигурност е провалила обяда на мисис Куин.

След около два часа, след като бе приключила с ежедневните си задължения, Нанси седеше на бюрото си и размишляваше. Всъщност с какво разполагаш?

Първо: Дейвид Бърдсонг е мамил студентите и е събирал много повече средства, отколкото бяха необходими за „Светлина и енергия за хората“.

Второ: Клуб „Секвоя“ подпомагаше организацията, и то с доста големи пари. Това несъмнено ще предизвика учудването на мнозина и до голяма степен ще развали репутацията на клуба.

Трето: Бърдсонг е замесен в нещо, което трябва да остане в тайна. Въпрос: Какво ставаше в къщата, свързано ли беше по някакъв начин с големите средства, които бяха натрупани?

Четвърто: Момичето от къщата беше много изплашено. Въпрос: От какво?

Пето: Къщата на „Крокер стрийт“ № 117 се притежаваше от корпорацията „Редууд“. Тази информация Нанси получи днес. Впоследствие тя разбра, че през изтеклата година тя е била наета от някой си Г. Арчамболд, който редовно си плащал наема. Въпрос: Кой е Арчамболд?

Заключение: Мозайката се нуждаеше от още детайли.

Нанси беше неспокойна Тя трябваше да изтърпи до следващата седмица, когато щеше да се срещне с Ивет. Тя вече съжаляваше, че се беше съгласила на такъв дълъг срок.

И все пак… Тя имаше някакво вътрешно усещане, че може би би трябвало да сподели всичко това с някого. Да се посъветва. Ако не беше днешната случка, тя сигурно щеше да се довери на главния редактор на вестника… И все пак тя реши за момента да изчака.

Това беше едно решение, за което впоследствие Нанси Молино щеше много да съжалява.

Ним преглеждаше сутрешната си поща. Секретарката му, Виктория Дейвис, предварително бе отворила писмата и ги бе разпределила в две папки: зелена за текущата поща и червена за по-спешните писма. Този ден червената папка беше препълнена. Отпред имаше и няколко писма с надпис „Лично“. Сред тях Ним разпозна светлосиния плик, на който адресът бе написан с почерка на Карен.