Артър Хейли - Колела

Отвън долетя шум на пристигаща кола.

Роли също беше станал на крака. Само преди миг го беше напуснала и последната следа oт увереност, тъй като той се намираше в непозната среда. Но увереността му бързо се върна и той презрително изгледа Мат.

— Плюя на теб, свиньо!

— Казах — вън оттук! Махай се! — с разтреперан от ярост глас повтори Мат.

Барбара затвори очи, „Плюя на теб, свиньо?!“

Но защо не в края на краищата? Не беше ли точно това мръсният живот? На омразата се отвръща с омраза!

За втори път през последните няколко минути външната врата на къщата се отвори. На прага застана Брет Делъсантоу, който жизнерадостно извика:

— Звъня, звъня — а никой не ме чува!

Той отправи широката си усмивка към Барбара и Мат, а после забеляза Роли Найт:

— Здрасти, Роли! Радвам се да те видя. Как е животът, приятелю?

Мат Залески изпита леко чувство на несигурност, чул приятелския поздрав на Брет.

— Плюя и на теб! — отвърна му Роли, после хвърли изпълнен с презрение поглед към Барбара и излезе.

— Какво става тук, по дяволите? — смаяно запита Брет.

Идваше направо от летище Метрополитън, където преди по-малко от час се беше приземил самолетът му от Калифорния. Искаше да види Барбара веднага и да сподели с нея решението да промени целия си живот, да обсъдят плановете му за бъдещето, които по време на полета към дома бяха започнали да се избистрят. Настроението му беше чудесно и именно то бе причина за шумното му нахлуване. Но вече разбра, че в този дом има сериозни проблеми.

Задавена от напиращите сълзи, Барбара едва успя да поклати глава.

Брет се приближи и нежно я прегърна през рамото.

— Успокой се, каквото и да се е случило! По-късно ще говорим.

Мат неуверено се обади:

— Вижте, аз може би…

— Не искам да те слушам! — кресна Барбара.

Успяла да се овладее, тя се отдръпна от Брет, а той на свой ред се обади:

— Вижте… ако си имате семейни недоразумения и искате да си вървя…

— Искам да си тук! — каза Барбара. — А когато си тръгнеш, и аз ще тръгна с теб! — Тя замълча й потърси очите му. — Нали вече два пъти ме питаш дали искам да дойда да живея при теб? Ако все още го желаеш, аз съм готова!

— Много добре знаеш, че го желая! — разпалено отвърна той.

Мат Залески, който уморено се беше отпуснал в близкото кресло, долови последните реплики и рязко вдигна глава:

— Да живеете заедно?!

— Точно така! — с леден глас отвърна Барбара. — Няма да създаваме семейство, защото никой от нас не го иска! Просто ще живеем в едно жилище, ще споделяме едно легло…

— Не! — изрева Мат. — За бога, не!

— Опитай се да ме спреш! — предизвикателно отвърна тя.

Няколко дълги секунди двамата се гледаха в очите, после Мат сведе поглед и хвана главата си в ръце. Раменете му потръпваха.

— Сега ще си взема само най-необходимото — обърна се към Брет Барбара. — А утре ще дойда за останалите неща.

— Чакай — каза Брет, без да отделя очи от сгърчената върху стола фигура. — Знаеш, че искам да сме заедно. Но трябва ли да става точно по този начин?

— Когато научиш какво стана тук, тогавa ще разбереш! — хладно отвърна тя. — А сега или ме вземай със себе си, или се махай по дяволите! Мога да отида и на хотел!

— Ще те взема, разбира се — побърза да каже той.

Барбара се качи на горния етаж и за няколко минути двамата мъже останаха сами.

— Нямам представа какво е станало тук, мистър Залески — притеснено промълви Брет. — Но каквото и да е то, аз съжалявам…

Не получи отговор и побърза да излезе навън. Реши да изчака Барбара в колата.

Повече от половин час Брет и Барбара обикаляха из пустите улици, напразно надявайки се да открият Роли Найт. След като изнесе куфара си и колата потегли. Барбара забързано му разказа цялата история. Лицето на Брет видимо помръкна.

— Бедното момче! — промълви след известно мълчание той. — Нищо чудно, че нападна и мен!

— А и мен!

— Вероятно е убеден, че всички сме еднакви. А и защо пък да не мисли точно така?

Преминаха бавно по поредната пуста улица. Малко преди ъгъла фаровете осветиха някаква сянка, но това се оказа един от съседите на Залески, който се прибираше у дома.

— Роли си е отишъл — каза Брет и хвърли кос поглед към седалката до себе си. — Ние обаче знаем къде живее…

В гласа му се долови колебание и двамата прекрасно разбираха на какво се дължи го. През нощта гетото на Детройт е опасно. Там твър-де често стават въоръжени нападения и грабежи.

— Тази вечер не можем да направим нищо повече — поклати глава тя. — Да си вървим у дома.