Артър Хейли - Колела

Опитите на Барбара завършиха с пълен провал. Лишен от въображение, Мат Залески виждаше в тези промени само негативното и разрушителното.

В подобно настроение, уморен и измъчван от остри болки в стомаха, Мат Залески се прибра у дома. Барбара също си беше вкъщи, освен това имаше гост.

Гостът беше Роли Найт.

Срещнаха се привечер, след съответното посредничество на Ленард Уингейт. Искаше й се да се запознае, по-отблизо с живота на чернокожите — най-вече с живота на Роли — както в гетото, така и след общуването му с хората от програмата за помощ за най-отчаяните. Очакваше, че наученото тази вечер ще й помогне да попълни текста на документалния филм „Автомобилният град“, който вече беше влязъл в последната фаза на редактирането.

Отначало отидоха в прес-клуба, но там беше необичайно претъпкано и шумно и Роли започна да се притеснява. Импулсивно тя му предложи да го заведе у дома си и той прие.

Пийнаха по едно уиски с вода, след което Барбара набързо изпържи яйца с малко бекон, които изядоха на подноси във всекидневната. Роли постепенно се отпускаше и разговорът потръгна.

След известно време Барбара донесе бутилката и двамата си наляха по още едно питие. Навън мракът постепенно се сгъстяваше и ясният летен ден отстъпи място на нощта.

Роли огледа удобната и с вкус мебелирана стая, в която не се долавяше дори и следа от претенциозност.

— На какво разстояние се намираме от пресечката на Блейн и Дванайсета улица? — попита той.

— Около осем километра.

Той усмихнато поклати глава:

— А на мен ми се струва, че са осемстотин!

На пресечката между Блейн и Дванайсета улица живееше Роли. Именно там бяха заснети кадрите от филма, на което присъствуваха Брет Делъсантоу и Ленард Уингейт.

Барбара си записа тези думи, преценявайки, че те съвсем няма да изглеждат зле като встъпление към филма.

Точно в този момент в стаята влезе баща й.

Мат Залески замръзна на мястото си и смаяно се втренчи в невероятната гледка пред очите си — собствената му дъщеря седи на дивана редом с Роли Найт, в ръцете им — чаши, на масата — остатъци от неотдавнашна вечеря, а на пода между тях — начената бутилка уиски. В изненадата си Барбара изпусна бележника си и в момента той не се виждаше никъде.

Въпреки че в завода не бяха разменяли нито дума, Мат Залески и Роли Найт моментално се познаха. С невярващо изражение на лицето, Мат продължаваше да мести поглед от Роли към Барбара. Явно в опит да демонстрира непринуденост, Роли широко се усмихна и лисна наведнъж остатъка от питието в гърлото си. Но след това изведнъж изгуби увереност и притеснено се размърда, като облизваше устните си.

— Здравей татко — започна Барбара. — Това е…

Острият глас на Мат я накара да млъкне. Втренчил заплашителен поглед в Роли, той рязко попита.

— Какво, по дяволите, правиш в моя дом, седнал като…

За дългите години, през които ръководеше автомобилен завод, завладян почти изцяло от черна работа ръка, Мат се беше научил да ги търпи. Но това беше само привидно. Дълбоко в себе си продължаваше да споделя възгледите на своите родители и техните съседи в Уайъндот, според, които негрите са непълноценни хора. И сега, в момента, в който виждаше, че дъщеря му забавлява един чернокож не някъде другаде, а в собствения му дом, той изведнъж бе обзет от неудържима ярост, към която се прибавиха напрежението и умората от последните дни. Говореше и действуваше, без да мисли за последствията.

— Татко! — остро каза Барбара. — Това е моят приятел мистър Найт. Аз го поканих и няма да…

— Млък! — Мат с мъка извъртя тежкото си туловище към дъщеря си. — С теб после ще се разправям!

Лицето на Барбара пребледня.

— Какво значи това — да се разправяш с мен?!

Мат беше престанал да й обръща внимание. Очите му продължаваха да бъдат заковани върху лицето на Роли, а ръката му рязко посочи кухненската врата, oт която току-що беше влязъл.

— Вън!

— Татко! Да не си посмял! — Барбара скочи на крака и бързо тръгна към баща си. Той замахна и главата й се отметна от тежкия плесник.

Сякаш всички бяха актьори в класическа трагедия — ceгa дойде ред на Барбара да не вярва на очите си. Това не може да бъде истина, помисли си тя. Бузата я болеше и сигурно щеше да се подуе, но сега това нямаше значение. Много по-важно беше вътрешното й състояние. Изпитваше чувството, че някаква огромна скала изведнъж се е откъртила от мястото си — скалата на човешкия напредък и разбирателство, издигала се бавно и търпеливо в течение на векове. А под нея беше зейнала вонящата яма на безразсъдната ненавист и фанатизъм, които никога не бяха напускали съзнанието на Мат Залески. А тъй като беше дъщеря на този човек, вината беше и нейна!