Артър Хейли - Колела

Прибрал се вкъщи, Мат успя да се съблече и да си легне. Стана от леглото чак на следващия ден подир обяд, който за щастие се оказа неделя. Чувствуваше се вече далеч по-добре — само от време нa време нещо странно помръдваше в гръдния му кош. В понеделник сутринта се чувствуваше уморен, но нищо повече. Отиде на работа както обикновено.

През време на почивните дни изпита чувство на дълбока самота. Барбара беше заминала някъде и той бе принуден сам да се грижи за себе си. Когато жена му беше жива, той някак си по-лесно понасяше напрежението по промяната на моделите. Тя проявяваше разбиране, увеличаваше грижите си независимо от часа на завръщането му у дома. На масата неизменно го очакваха неговите любими ястия, приготвени с умение и грижа. Всичко това изглеждаше толкова далеч сега, а от смъртта на Фрида бяха минали всъщност само две години: Мат с тъга призна пред себе си, че никога през съвместния им живот не беше я оценявал както трябва.

Вечната заетост на Барбара не преставаше да го дразни. Той с неприязън приемаше факта, че тя има свой живот и своя работа. Искаше му се да я вижда у дома, изцяло на негово разположение… поне отчасти да запълва празнотата, която майка й остави след себе си. В началото, непосредствено след смъртта на Фрида, Барбара вършеше точно това. Всяка вечер приготвяше нещо за ядене и двамата неизменно се хранеха заедно. Но с течение на времето другите й интереси отново взеха връх, едновременно с това рязко нарасна и обемът на работата й в рекламната агенция. Двамата вече рядко се срещаха в къщата на Ройъл Оук, с изключение на часовете за сън и няколкото забързани минути по време на закуска. Преди три-четири месеца Барбара го помоли да си вземат домашна прислужница, на която без всякакви трудности биха могли да плащат със своите две нелоши заплати. Мат обаче отказа. Сега, претрупан от напрегната работа в завода, съжали за това.

Фактически още в началото на август й каза, че променя мнението си и тя може да потърси домашна помощница. Но Барбара отвърна, че е прекалено заета. Имала много работа в агенцията и съвсем не й било до пускане на обяви и оглед на евентуалните кандидатки. Мат се отнесе пренебрежително към доводите й, защото продължаваше да смята, че за дома трябва да се грижи жената, а мъжът — особено когато е под напрежение няма защо да се занимава е подобни проблеми. Но Барбара съвсем ясно му даде да разбере, че счита своята работа за не по-малко важна от неговата — едно отношение, което той нито приемаше, нито разбираше.

Maт Залески отдавна усещаше, че с течение на годините разбира и приема все по-малко неща от съвременния живот. Всяко разгръщане на вестника го караше да изпитва едновременно яд и смайване. Новините вече не се поднасяха по стандартния начин, старите морални ценности отдавна не означаваха нищо, а установените от векове порядки се рушаха направо пред очите му. Никой вече нищо не уважаваше. Младите се отнасяха с пренебрежение към конституционната власт, към съдилищата и законността, към своите родители, към директорите на училищата, към армията и системата на свободна инициатива, а дори и към националното знаме, под, което Мат и неговото поколение се бяха сражавали и умирали по време на Втората световна война.

Според него бедата идваше именно от младите и неприязънта му към повечето от тях непрестанно растеше — все по-малко можеше да понася онези дългокоси типове, които не се различаваха от момичетата (той самият все още носеше военна прическа и се гордееше с нея като с медал), онези студенти многознайковци, които се задавят с книжлета и цитати на Маклуън, Маркс и Че Гевара; войнствуващите чернокожи, които отказват да подобряват положението си стъпка по стъпка и искат да получат всичко наведнъж; всички онези протестиращи бунтари, които недоволствуват от всичко на този свят и пребиват с юмруци всеки, който дръзне да не се съгласи с тях. Мат беше дълбоко убеден, че цялата тази банда е куха и незряла, че не знае нищо за действителния живот и с нищо не допринася за благото на обществото… Всеки път, когато мислеше За младите, изпитваше жлъч и кръвното му се вдигаше.

Макар и далеч от бунтарските настроения на студентите и разните протестиращи младежи, Барбара съвсем открито им симпатизираше. Сякаш бе една от тях. Maт беше убеден, че тези възгледи на дъщеря му се дължат на влиянието на близките и приятели и най-вече на онзи Брет Делъсантоу, който му беше несимпатичен, и толкоз.

В действителност, подобно на много хора от неговото поколение, Мат Залески се беше оказал пленник на непроменимите си възгледи за света. В разговори, които обикновено завършваха с яростни кавги. Барбара напразно се опитваше да му внуши, че в света съществува нов начин на мислене, че доскоро непоклатимите убеждения и идеали са били подложени на основна преоценка, която е доказала техния фалш; че всъщност младежите ненавиждат не морала на своите родители, а криещото се зад него двуличие; ненавиждат не самите отдавна установени морални норми, а лицемерието и самозаблудите, които стоят зад тях. Тя беше убедена, че днешното време е време на преоценка и вълнуващи интелектуални промени, от които човечеството ще има несъмнена полза.