Артър Хейли - Колела

Присъствуващите бяха достатъчно опитни, за да не подскочат от възторг при появата на първата блестяща идея. Но той ясно долови липсващото до този момент напрежение, рязко повишения интерес на околните. Продължи да излага мислите си. Сребърната лисица внимателно слушаше с притворени очи. Младият Касталди почесваше несъзнателно ухото си — явен признак за максимална концентрация у него, а другият плановик, който през цялото време не беше проронил нито дума, не изпускаше Адам от погледа си. Брет Делъсантоу не можеше да намери място за ръцете си. Накрая инстинктивно придърпа лежащия на масата скицник.

Когато Адам свърши, Брет скочи и развълнувано закрачи из кабинета. От устата му, подобно на късчета мозайка, се сипеха откъслечни мисли и недовършени изречения:

— Векове наред художниците са откривали красотата на грозното… Да си спомним всички онези изкривени и измъчени фигури на скулпторите от Микеланджело до Хенри Мур… А в наше време — заварените едно за друго парчета метал, които съвсем не за всички са безформена маса желязо… Или да вземем живописта, формите на авангардизма — всичките онези картонени кутийки за яйца и колажи от консервени кутии… Ами животът? Кое е по-красиво — миловидното младо момиче или бременната кикимора?… Всичко зависи от гледната точка. Формата, симетрията, стилът, красотата — това винаги са били относителни понятия.

Брет удари юмрук в дланта си.

— Имаме пред себе си Пикасо, а продължаваме да правим коли, които сякаш слизат от платната на Гейнсбъро!

— Някъде в Генезиса пишеше: „И ще се отворят очите ви“ — каза Сребърната лисица, после предпазливо добави: — Но нека не се увличаме. В това има нещо. Но дори и да напипваме решението, чака ни още дълъг път.

Брет вече усилено скицираше. Моливът му бясно препускаше, по хартията, а откъснатите листове покриваха пода в краката му. Това е начинът, по който дизайнерът мисли. Той скицира онова, което другите изразяват с думи. Адам си каза, че трябва да прибере и запази тези листове, защото съзнаваше, че роденото през тази нощ може да има историческо значение.

Същевременно признаваше и правотата на думите на Илрой Брейтуейт. Благодарение на дългата си практика и огромен опит, Сребърната лисица знаеше много повече от тях, беше виждал възникването на нови идеи, беше проследявал дългия път до практическата им реализация. Но и се беше натъквал на немалко случаи, при които по непредвидими причини, а понякога и съвсем без причини са отпадали редица многообещаващи проекти.

Всяка концепция за нов автомобил трябва да преодолее безброй препятствия в рамките на компанията, да обори хиляди критични мнения, да оцелее през безкрайните заседания, на които безпощадните нападки се сипят от всички страни. И когато идеята издържи на всичко това, пред нея все още се издига най-сериозното препятствие — ветото на първия вицепрезидент, на президента или на председателя на директорския съвет, което може да бъде наложено по всяко време…

Все пак някои идеи успяват да си пробият път и да се превърнат в действителност.

Така беше с ориона… може би така ще стане и с родилата се току-що в главите на конструкторите концепция. Може би посетите през таза нощ нежни семенца също ще прераснат в конкретен проект — проекта „Фарстар“.

Някой донесе кафе и разговорите продължиха още дълго в нощта.

Ако се съдеше по състоянието на Кийт Йейтс-Браун, рекламната агенция ОДЛ беше нервна и неспокойна. Това се дължеше на факта, че бяха започнали да снимат документалния филм „Автомобилният град“ без предварително написан сценарий.

— Но сценарий трябва да има! — държеше на своето Йейтс-Браун и нервно стискаше слушалката в нюйоркския си кабинет. — Как иначе ще защищаваме интересите на нашия клиент, как ще правим предложения?

От другата страна на линията беше Барбара Залески от Детройт, която напразно се опитваше да обясни на своя шеф, че в работата си най-малко от всичко се нуждае от вмешателството на Медисън Авеню. Такова вмешателство би превърнало очертаващия се вече честен и откровен филм в блудкав сироп, искаше да му каже тя. Но вместо това се зае отново да му обяснява виждането на режисьора Уес Гропети — талантлив и авторитетен творец, чието мнение уважаваха всички.

— На книга можем да напишем каквото ни хрумне — беше казал Гропети. — Но това съвсем няма да означава, че сме уловили характера на детройтското гето. Донесли сме тук цялата тая сложна снимачна и звукозаписна техника именно затова — да направим опит да уловим атмосферата.