Артър Хейли - Колела

— Това е вярно — съгласи се Адам и след кратък размисъл добави: — Зная, че много пъти сме обсъждали този въпрос, но нека все пак изброим всички онези фактори, които съставляват околната среда.

Касталди хвърли поглед в бележника си.

— На първо място — замърсяването на въздуха. Хората искат да се направи нещо по този въпрос.

— Поправка — прекъсна го Брет. — Те искат другите да направят нещо. Никой не желае да се раздели с личното си возило, всеки иска да кара собствена кола! Този факт недвусмислено се потвърждава от всички наши допитвания до общественото мнение!

— Така или иначе, производителите на коли все пак вземат някакви мерки по отношение на замърсяването — каза Адам. — Докато отделният гражданин не може да направи нищо, дори и да има желание.

— Все пак хората вярват, че малката кола не замърсява въздуха колкото голямата — държеше на своето Касталди. — И мислят, че дават своя принос за опазване на въздуха, като купуват именно малка кола. Между другото в това има нещо вярно — нашите изследвания го потвърждават. — Той хвърли поглед към бележките си и попита — Да карам ли нататък?

— Ще се постарая да не те прекъсвам — извинително каза Брет. — Макар и да не гарантирам за това.

— В икономически аспект главният проблем не е толкова в разхода на гориво, както беше преди години, а в непрекъснато растящите такси за паркиране — започна отново Касталди.

— По това спор няма — кимна Адам — Все по-трудно е да си намериш място за паркиране на улицата, а обществените и частните паркинги непрекъснато вдигат цените.

— Да, но в доста градове на страната е възприета практиката малките коли да се таксуват по по-ниски тарифи. И тази практика се възприема повсеместно.

— Всичко това ни е известно! — нервно го прекъсна Сребърната лисица. — И отдавна сме постигнали единодушие по въпроса, че трябва да произвеждаме компактни коли!

Младият Касталди млъкна и го погледна обидено иззад стъклата на очилата си.

— Илрой! — укорително каза Брет Делъсантоу. — Момчето ни помага да мислим! А ако действително искаш да мислим, трябва да престанеш да се правиш на началник!

— О, господи! — въздъхна Сребърната лисица. — Много чувствителни станахме! Просто казах какво мисля!

— А сега се опитай да си представиш, че не си никакъв вицепрезидент, а просто едно добро момче!

— Копеле такова! — усмихна се Брейтуейт, после се обърна към Касталди — Извинявай! Карай нататък!

— Исках да кажа, мистър Брейтуейт.

— Илрой!

— Да, сър… Та исках да кажа, че това е само част от общата картина…

Разговорът им за проблемите на околната среда и трудностите да цялото човечество в това отношение продължи още дълго. Говориха за пренаселеността, за недостига на жизнено пространство, за замърсяването във всичките му форми, за противоречия и бунтарство, за новите ценностни идеи на младите, които не след дълго ще поемат управлението на този свят…

И стигнаха до един извод, който за тях беше от съществено значение — въпреки бурните промени във всички области на живота колите в него ще продължават да имат своето място… поне в близкото бъдеще. Опитът недвусмислено го потвърждаваше. Но какви коли? Някои от тях без Съмнение ще приличат на сегашните. Но трябва да бъдат създадени и съвсем други типове автомобили — такива, които още по-пълно биха задоволявали нуждите на обществото.

— Можем ли да обобщим тези нужди, тъй и тъй говорим за тях? — попита Адам.

— Ако се задоволите с една дума, аз ще ви я кажа — вметна Касталди. — Това е думата целесъобразност.

— Векът на целесъобразността — произнесе Брет, сякаш искаше да опита словосъчетанието с върха на езика си.

— Ще се съглася с това, но само отчасти — каза Сребърната лисица и махна с ръка на останалите да не прекъсват хода на мислите му: — Това е най-новият символ за обществено положение и именно той отговаря на всеобщия стремеж към обърнатите наопаки ценности. Няма значение как ще ги наричаме — единодушни сме и знаем за какво говорим Смея да твърдя, че за известно време всичко ще се подчинява на този символ Но освен към целесъобразност хората се стремят и към много други неща — още от самото си раждане ние се стремим към движението, а по-късно към него прибавяме жаждата за власт, скорост и силни усещания, която не ни напуска до последния ни час. Вътре в себе си всеки от нас е един мъничък Уолтър Мити 28 28 Известен с изключително екстравагантното си облекло вариететен актьор, особено популярен в САЩ през 60-те години — Б.пр. и търсейки целесъобразност или не, ние винаги ще бъдем „за“ онези малки щуротии, които ни отличават от другите От това няма спасение и никога няма да има!