Артър Хейли - Колела

Вратата им отвори един от механиците, останал до късно по молба на Адам. Озоваха се в силно осветено помещение, откъдето, минавайки през още няколко врати, стигнаха до зала с висок таван, до чиито стени бяха наредени стелажи.

— Съжалявам, че ти развалих вечерта, Нийл — извини се на работника Адам. — Но не успяхме да намерим друго време.

— Не се притеснявайте, мистър Трентън. Нали ще ми платят извънредни. — Този немлад вече човек беше опитен механик, някога работил на конвейера, след което сe беше преквалифицирал в демонтажа на готови коли.

Заведе ги при един от стелажите с издърпани навън плотове и каза:

— Тук е всичко, което поискахте.

Брет Делъсантоу се огледа. Процесът на „дисекцията“ продължаваше да го привлича, макар че неведнъж беше идвал тук.

Отделът се снабдяваше с необходимите му коли по обикновения път — купуваше ги от магазините на автомобилните представителства. Покупката се извършваше от името на частно лице и търговецът не можеше да знае, че вместо за нормална употреба колата ще бъде подложена на изключително детайлно изследване. По правило се изследваха само най-обикновени серийни модели.

След пристигането на колата я закарваха в приземието на сградата и там я разглобяваха на съставните й части. Но работата съвсем не се изчерпваше с това — самите части се разглобяваха на всичките им възможни елементи, всеки от тях се номерираше, вписваха го в специален каталог с кратко описание на функциите му, измерваха и отбелязваха теглото му с Точност до милиграм.

За десетина дни четирима механици разглобяваха напълно една серийно произведена кола и подреждаха частите й в стелажите.

В компанията се носеше слухът за номера, който екип „дисекционни“ техници решили да погодя на един от своите колеги, заминал на почивка в Европа. В извънработно време те разглобили личната му кола на съставните й части Когато щастливият отпускар се завърнал, открил, че колата му си стои в гаража без никакви повреди, но представлявала сбор от няколко хиляди акуратно подредени части. Човекът бил опитен механик с дългогодишен стаж в „дисекционната“. Без да губи самообладание, той се заел да сглоби своята кола. Почти цяла година се занимавал с това Никой не знаеше дали тази история е истинска, но тя добре илюстрираше работата в „дисекционния“ отдел.

Техниката на тоталния демонтаж е толкова сложна, че е наложила създаването на редица специални инструменти, голяма част от които биха били кошмар за всеки уважаващ себе си водопроводчик.

Частите на разглобените автомобили се нареждаха на специални стелажи с плъзгащи, се плотове и това позволяваше анализ й сравнение на всяка от тях така, както правят в патологичните отделения на болниците.

Тук биха могли да извикат някой от инженерите на компанията и да му кажат: „Я виж фаровете на конкуренцията! Премахнали са отделните им легла и са ги монтирали направо в декоративната решетка, прикриваща радиатора. Техният метод е по-практичен и по-евтин. Ще го внедрим и при нас!“

Този процес наричаха „икономия на инженерна мисъл“ и той действително носеше икономии, тъй като всеки спестен цент от дадена нова конструкция се превръщаше в печалба от хиляди долари при внедряването й в серийно производство. Така в началото на 60-те години „Форд“ постигна рекордната икономия от 25 цента на кола, променяйки формата на главния си спирачен цилиндър — резултат от задълбоченото изследване на спирачния цилиндър, употребяван от „Дженеръл Мотърс“.

Други специалисти, подобно на Адам и Брет в момента, изучаваха колите на конкуренцията просто за да бъдат в крак с конструктивните новости, пък и за да черпят вдъхновение в бъдещата си работа.

На издърпаните от механика подвижни плотове бяха наредени частите на новичък фолксваген.

— Години наред разглобявам фолксвагени — въздъхна тъжно механикът. — И дявол да ги вземе, качеството им винаги е на висота!

Брет кимна в знак на съгласие.

— Бих искал да кажем същото и за нашите коли.

— И аз, мистър Делъсантоу. Но не се получава… поне при нас. — Пред стелажите, върху които бяха подредени частите на собствената им миникола, механикът продължи: — Този път и нашата не е зле. Ако не беше този немски бръмбар, бих казал дори, че е отлична!

— Това е така, защото монтажът на американските малолитражни коли става все по-автоматизиран — намеси се Адам. — Моделът „Вега“ на новия завод в Лордстаун постави началото на големите промени. Колкото повече автоматизация използуваме, колкото по-малко хора работят на поточните линии, толкова по-високо качество ще постигаме!