Артър Хейли - Колела

— Аз съм просто едно от момичетата, които Ханк Крайсъл кани за развлечение на гостите си. И ако това ви интересува — той ни кани единствено за това. Да не би да сте си мислили нещо друго?

— Да. Тя се разсмя с познатия му вече нежен смях.

— Така си и знаех. Разликата между вас и останалите мъже е, че повечето биха отговорили отрицателно на въпроса ми.

— А какво правите през останалите дни от седмицата, когато няма такива събирания?

— Преподавам в една гимназия… О, по дяволите! — прекъсна се насред думата тя. — Нямах намерение да ви го казвам!

— Тогава нека бъдем квит — разсмя се Адам. — И аз мислех да премълча това, което ще ви кажа…

— Какво е то?

— За пръв път в живота си разбрах какво означава надписът, който се среща на всяка крачка: „Черното е красиво!“ — тихо отвърна той.

Настъпи мълчание и той се запита дали не я обиди. До слуха му долиташе тихият плясък на вълните, жуженето на насекомите и далечното пърпорене на извънбордов мотор. Роуина продължаваше да мълчи. После, без никакво предупреждение, тя се извърна и го целуна по устните.

Преди той да успее да се осъзнае, тя вече беше на крака и тичаше към водата. На брега за миг се спря и извика.

— Koгато ми поръчваше да ви обърна специално внимание, Ханк каза, че сте мил човек. Хайде сега да се връщаме!

— И какво още ви каза Ханк? — заинтересува се вече в лодката Адам, докато се насочваха към западния бряг на езерото.

Роуина сбърчи чело.

— Ами… каза, че сте най-важният гост и че един ден ще станете най-главният във вашата компания…

Адам се разсмя.

Едновременно с това обаче усети как любопитството му относно намеренията на Крайсъл още повече се засилва.

Със залеза на слънцето нарасна и оживлението на гостите в „колибката“. Миг преди слънцето да потъне зад стройните стволове на брезите, изправени като стражи около вилата, езерото засия с всички цветове на дъгата. Повърхността му леко се бърчеше от подухналия ветрец, който ухаеше свежо на бор. Здрачът незабелязано отстъпи пред тъмнината. С появата на първите звезди въздухът рязко захладя и компанията напусна терасата, за да се приюти във всекидневната, озарена от весело пламтящите в огромното огнище пънове.

Любезен и внимателен домакин, Ханк Крайсъл продължаваше да бъде навсякъде. Двата бара и кухнята работеха с пълна пара и това потвърждаваше думите на Крайсъл в началото — храна и питиета наистина се предлагаха двайсет и четири часа в денонощието. В просторното, окичено с ловни трофеи помещение гостите ту се събираха на малки групи, ту, отново се разпръскваха. Около Пиер Флодънейл имаше плътен кръг от слушатели, засипващи го с въпроси за автомобилните състезания:

— Казват, че едно състезание може да се спечели или да се загуби още в бокса на механиците. Вярно ли е?

— Да. Но има и куп други неща — например предварително избраната от пилота тактика… Преди състезанието той внимателно планира всяка отделна обиколка. А по време на надбягването главата му е заета само с едно — как да премине непосредствената обиколка, и това често води до генерална промяна на първоначалната тактика…

Хладен и сдържан в началото, известният телевизионен коментатор вече се беше разгорещил и в момента сполучливо имитираше президента на САЩ във въображаем разговор пред камерата. Негови събеседници бяха един производител на коли и един представител на Движението за опазване на околната среда и той си беше поставил трудната задача да се хареса и на двамата.

— Замърсяването, въпреки цялата си вреда, е неразделна част от нашия уникален американски технически гений… Моите научни съветници ме уверяват, че днес колите замърсяват околната среда в много по-малка степен отпреди… или поне ще започнат да правят това, когато престанат да се множат… кхъ-кхъ-кхъ… Смея да твърдя, че чистият въздух отново ще се завърне в страната ни… Моята администрация възнамерява да го напомпва във всеки американски дом…

Двама-трима от събралите се наоколо слушатели направиха кисели гримаси, но останалите весело се смееха.

Няколко момичета, между които се виждаха Стела и Елзи, се местеха of група на група, но Роуина не се отделяше от Адам.

С напредването на нощта групичките започваха да оредяват. С прозевки и уморени протягания гостите поемаха по каменните стъпала край огнището и от балкончето пожелаваха лека нощ на оставащите долу. Един-двама се насочиха към терасата, очевидно избирайки пътя, който Крайсъл беше показал на Адам. В един момент и самият домакин тръгна нагоре, понесъл със себе си чаша неразреден бърбън. Малко по-късно Адам забеляза, че и Елзи изчезна, последвана почти незабавно от Брет Делъсантоу и червенокосата Стела, които през последния един час не се отделяха един от друг.