Артър Хейли - Вечерните новини

— Слушай какво, заможно копеле такова — обърна се Бродерик към Партридж, извадил вече портфейла от джоба си. — Казах, че този път аз черпя, и толкова. — Той остави банкнота от двайсет долара и една от пет върху таблата, на която сервитьорът им бе донесъл три двойни скоча и една сода. — Бедното вестникарче няма нужда от благотворителност само защото за два пъти повече работа взимам два пъти по-малко пари от теб.

— За Бога, Брод! — намеси се Рита. — Защо не смениш тая стара изтъркана плоча?

Понякога Рита говореше твърде високо и двамата униформени служители от охраната на летището, които, обикаляйки, тъкмо минаваха през бара, обърнаха любопитно глави. Като ги забеляза, Рита им се усмихна и махна с ръка. Полицаите огледаха групата и отрупаните около нея камери и звукозаписна техника, върху които ясно личеше емблемата на Си Би Ей, после и двамата отвърнаха на усмивката и се отдалечиха.

Забелязал всичко, Хари Партридж си помисли: възрастта на Рита й личи днес. Макар да бе привличала много мъже със силната си сексуалност, по лицето й вече имаше издайнически бръчици. Освен това взискателността й, която я караше да бъде еднакво безмилостна и към себе си, и към сътрудниците си, избиваше понякога в наставническа маниерност, в повечето случаи отблъскваща. Сега имаше, разбира се, съвсем непосредствена причина за това — цялото напрежение и тежка работа през последните два месеца.

Рита беше на четиридесет и три и допреди шест години все още се явяваше на екрана със своите информации, но не така често, както когато бе по-млада и по-очарователна. Всички осъждаха несправедливата система, според която печатът на възрастта по лицето не пречеше на мъжете репортери да излизат пред камера, докато жените стигаха до положението на отритнати държанки. Няколко от тях се бяха опитали да се борят срещу тази практика. Кристин Крафт, репортерка и водеща, бе повдигнала въпроса пред съда, но загуби.

Вместо да започва битка, която знаеше, че няма да спечели, Рита стана редактор на екип и пожъна триумфални успехи не пред, а зад камерата. Не остави на мира главните редактори, докато не й възложиха някои от най-трудните външнополитически събития, на които обикновено изпращаха мъже. Шефовете й упорстваха известно време, но после склониха и командироваха Рита заедно с Хари направо там, където и боевете, и условията на живот бяха най-тежки.

Бродерик, който дълго претегля забележката на Рита, рече:

— Надувате се, като че кой знае каква работа вършите. Тая емисийка, дето запълвате вечер, събира само трохите от събитията по света. Колко беше — деветнайсет минути ли?

— Ако си решил да се заяждаш с нас — дружелюбно му отвърна Партридж, — поне не дезинформирай: все пак за вестник работиш. Минутите са двайсет и една и половина.

— И седем за реклами — добави Рита, — от които впрочем идва голямата заплата на Хари, дето те кара да позеленяваш от яд.

Рита не само никому не прощава, но и надушва завистта като хрътка, помисли си Партридж. Журналистите от вестниците бяха винаги много чувствителни към разликата между техните заплати и тези на колегите им от телевизията. Докато Партридж получаваше годишно двеста и петдесет хиляди долара, Бродерик, първокласен професионалист, едва ли взимаше повече от осемдесет и пет хиляди. Той продължи в потока на собствените си мисли, все едно, че никой не ги беше прекъснал:

— Цялата дневна продукция на вашия информационен отдел не би запълнила и половин страница на нашия вестник.

— Глупаво сравнение — не му остана длъжна Рита. — Всеки знае, че една снимка струва колкото хиляда думи. А ние предаваме стотици снимки и фактически отвеждаме хората на самото място на събитието да го видят със собствените си очи. Никой вестник досега не го е постигнал.

Без да оставя новото двойно уиски, от което отпиваше по малко, Бродерик махна пренебрежително с другата си ръка.

— Въобразззявате си. — Езикът му малко се преплете.

Мин Ван Кан, който обикновено не приказваше много, попита:

— Защо мислиш така?

— Вие да не сте слепци? С телевизионните новини е свършено вече. Вие винаги само сте маркирали събитията, а сега местните канали правят и това, като използват сложна техника да си предават сами онова, което става в далечни страни, и ви ръфат като хищници труп.

— Виж какво — каза Партридж, все още в добро настроение, — това чувам да го разправят от години. Но я ни виж! Ние сме силни, защото хората гледат новините по националната телевизия заради качеството им.