— Тази вечер ще пуснем рисунката ти във вечерния осведомителен бюлетин и ще помолим който го познава, да ни се обади. От двайсет милиона души, които ни гледат, все ще се намери някой…
„Шайен II“ се носеше над върховете на Андите и скоро щеше да започне снижение към морското равнище и Лима. Току-що бе минало девет часът. Оставаше им да летят още четирийсет минути. Като се добави и времето, докато стигнат от летището до Лима, правеше сметка Рита, първата част на материала си щяха да изпратят около десет и трийсет. Щеше да постъпи както в Далас — най-напред няколко кадри в суров вид с текст като бюлетин. Тогава пак бяха тя, Кен О’Хара, Мин и Хари… Преди по-малко от месец… Нима само толкова бе минало оттогава? Струваше й се много повече — цял един свят.
Трябваше да направи заявка за сателитно време. Отиде при пилотите и потупа леко Силери по рамото. Посочи му радиото.
— Можете ли да ме свържете с Ню Йорк?
— Разбира се.
Тя му написа един номер и му го подаде. Удивително скоро по високоговорителя се чу:
— Си Би Ей, международна информация.
Вторият пилот, Фелипе, й подаде микрофон.
— Говорете оттук.
Тя натисна копчето.
— Тук е Рита Ейбръмс. Искам време за бюлетин в десет и половина по часовия пояс на Лима. Уведомете „подковата“.
— Ще го имате — чу се лаконичният отговор.
— Благодаря. Довиждане — И тя върна микрофона.
Трябваше да се напишат текстове най-напред за бюлетина, а после за целия репортаж. Рита започна да ги нахвърля, но реши да остави на Кроф другото. Той винаги намираше най-подходящите думи. А може би щеше да импровизира, като влезеше отново в ролята си на водещ. Толкова добре умееше да го прави.
Сега трябваше да използва времето за работа. Нищо, че ще го отдели от прегръдките на Джесика и Ник: Кроф щеше да разбере, че е спешно. Те също. За всички, свързани с телевизията, новината винаги беше на първо място.
— Кроф — внимателно го подкани Рита, — ние с теб имаме да вършим работа. Време е да започваме.
© 1990 Артър Хейли
© 1992 Мариана Екимова-Мелнишка, превод от английски
Arthur Hailey
The Evening News, 1990
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008–2009
Издание:
„Интерпринт“, София, 1992
Художник Александър Алексов
Коректор Людмила Стефанова
ISBN 954-8026-05-8
Печат: ДФ „Полипринт“, Враца
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10265]
Последна редакция: 2009-01-30 11:48:38
„Звезди и ивици“, разговорно наименование на американското знаме. — Б.пр.
Войнствените, но смятани за не особено интелигентни племена, дошли през XIII в.пр.н.е. от Мала Азия, нападали често евреите, докато напуснали Египет и се заселили в Ханаан. — Б.пр.
Мегалитовите каменни образувания в долината Солсбъри, Англия, от около XX в.пр.н.е., за които не е сигурно дали са светилища или астрологическа обсерватория. — Б.пр.
Авиаторът Чарлс Линдбърг е не само „Щастливия Линди“, осъществил през 1927 година първия презокеански полет от Ню Йорк до Париж без междинно кацане с едноместен самолет, но и нещастният баща на отвлеченото и убито през 1932 година двегодишно момченце. — Б.пр.
Egress (англ.) — възможност за излизане; изход. — Б.пр.
Човекът иска да отвори ковчезите (исп.). — Б.пр.
Умоляваме ви, сеньор. В името на благоприличието, моля ви, недейте! (исп.) — Б.пр.
Моля ви, не го правете, сеньор! (исп.) — Б.пр.
Проклет камион! Израни ми гърба… Защо не си легнеш върху жената? Тя е добра възглавница! (исп.) — Б.пр.
Не, ще почакам да свърши пътуването. Тогава да му мисли… Янките, тия кучи синове, измъчвали брат ми, преди да го убият… Няма да стигнем реката толкова бързо, колкото ми се ще… Джунглата вижда и чува всичко! (исп.) — Б.пр.