Артър Хейли - Вечерните новини

— Тогава вървете — настоя Фернандес. — Не губете повече време!

Докато Джесика се изправяше, Партридж се наведе към Фернандес, прегърна го силно и го целуна по двете страни. Зад него Мин и О’Хара чакаха също да го прегърнат за сбогом.

Партридж бързо продължи напред. Повече не се обърна.

В момента, в който видя изоставената лодка в началото на пътеката през джунглата, Мигел я позна и се зарадва, че бе решил да се отправи към Сион.

Рамон пръв скочи на брега, изтича до другата лодка и по топлия още двигател разбра, че преследваните не са много далеч.

Групата на „Сендеро“ заедно с Мигел се състоеше от седем добре въоръжени мъже. Той се обърна към тях на испански:

— Мръсните буржоа не са много далеч. Ще ги заловим и ще ги накажем сурово. Нека се движим като гнева на Гусман!

С бурни одобрителни възгласи те бързо изчезнаха в джунглата.

— Подранили сме с няколко минути — каза Рита Ейбръмс на пилота Силери, докато се приближаваха към импровизираната писта на Сион — първата цел на днешната им въздушна обиколка. Миг преди това бе погледнала часовника си: 7,55.

— Ще се повъртим и ще наблюдаваме — отговори й той. — Във всеки случай тук е най-малко вероятно да намерим вашите приятели.

Както бяха правили и вчера, четиримата в самолета — Рита, Крофърд, Силери и Фелипе — се взираха през покрова от зеленина под тях. Мъчеха се да различат някакво движение поне около късата просека, която се виждаше едва след като се изравняваха с нея. Но, както и вчера, нямаше никакви признаци на живот.

На Ники му беше все по-трудно да върви с непосилно бързото темпо по неравната пътека през джунглата. Хванали го за ръка от двете страни, Джесика и Мин почти го теглеха, а от време на време го повдигаха над дупки или корени. Не искаха още да го носят, за да не изхабяват докрай и без това изтощените си сили.

Бяха се разделили с Фернандес преди около десетина минути. Сега водеше Кен О’Хара. Партридж се бе върнал най-отзад и хвърляше от време на време поглед зад гърба си. Все още не забелязваше никакви признаци на преследване.

Дърветата над главите им като че ли пооредяваха и през клоните проникваше все повече слънчева светлина; малко по-широка бе станала и пътеката. Дано това да показва, че наближава пистата, помисли си Партридж. В един момент му се стори, че чу далечен шум на самолет. Пак погледна часовника си — 7,55.

В този миг някъде откъм гърба му се разнесе кратко остро изпукване — най-вероятно единичен изстрел. Сигурно е Фернандес, реши Партридж. Използвайки „Браунинга“, от който Партридж нарочно бе свалил заглушителя, верният им помощник и стрингер на Си Би Ей бе изпълнил дълга си докрай — предупредил ги бе, че преследвачите са близо. Сякаш за да потвърдят информацията, отекнаха серия други изстрели.

Партридж се чувстваше на ръба на изтощението. Почти не бе спал през последните петдесет часа и не можеше дори да се съсредоточи. В размътеното му съзнание се породи мисълта, че сега иска само да престане да действа… Веднъж да свършеше тази авантюра, щеше отново да се върне към своята едва започнала ваканция и просто да изчезне някъде… Но където и да отиде, щеше да вземе Вивиан — единствената жена, чиято любов му бе останала… Джесика и Джема принадлежаха към миналото; Вивиан можеше да е бъдещето. Сигурно се бе отнасял несправедливо към нея досега и в края на краищата би трябвало да й предложи да се оженят… Още не беше твърде късно… Вивиан щеше да се радва… С огромно усилие той се върна в настоящето.

Изведнъж излязоха от джунглата. Пред тях бе импровизираната писта! Над главите им кръжеше самолет — един „Шайен“. Кен О’Хара — на него винаги може да се разчита, помисли си Партридж — зареждаше пълнител със зелена лента в сигналната пушка, която носеше през целия път. Зелената ракета означаваше: „Приземяване нормално, всичко е чисто!“

Пак така внезапно изотзад се чуха още два изстрела, този път много по-близо.

— Изпрати червена ракета, не зелена! — изкрещя Партридж към О’Хара. — Веднага!

Червената ракета означаваше: „Приземяване бързо, ние сме в опасност!“

Беше осем и няколко минути. В самолета, който се намираше точно над пистата край Сион, Силери се обърна към Рита и Слоун:

— Тук явно няма нищо. Ще се насочим към другите две места.

Самолетът направи завой. В този момент Крофърд Слоун извика:

— Чакай! Струва ми се, че видях нещо!

Силери преустанови завиването и смени посоката на самолета.