Артър Хейли - Банкери

— Тя е безбожно висока за тези, които са задължени да я плащат.

— Никой не е задължен да плаща. Защото никой не е задължен да взима пари назаем.

— Чувам те отлично. Няма нужда да крещиш.

— Добре.

Той си пое дъх, твърдо решен да не се оставя да бъде победен в този спор. И все пак, докато търсеше доводи срещу аргументите на Марго, чиито разбирания и в икономиката, и в политиката бяха наляво от центъра, той се наслаждаваше на последователността и логиката на адвокатския й ум. Практиката на Марго й даваше възможност да осъществява контакти, каквито на него му липсваха — сред бедните и непривилегировани хора, с които бе свързана по-голяма част от работата й като адвокат.

— Още един коняк? — попита Алекс.

— Да, благодаря.

Наближаваше полунощ. Дънерът, който доскоро осветяваше с пламъците си стаята, догаряше в камината на уютния хол в малкия, но луксозен ергенски апартамент.

Бяха вечеряли преди час и половина — храната бяха поръчали в ресторанта на приземния етаж. Пиха и великолепно „Бордо“ — избрано от Алекс, „Шато Грюо-Лароз’66“.

Осветлението беше силно само в хола, където бяха разпръснати рекламите на кредитните карти Кийчардж.

След като напълни чашите с коняк, Алекс се върна отново към спора.

— Ако хората си платят цялата сметка за ползването на кредитната карта, ние не взимаме никаква лихва.

— Имаш предвид наведнъж?

— Точно така.

— Но колцина го правят? Нали повечето от хората, които използват кредитни карти, плащат именно изгодния „минимален баланс“?

— Повечето плащат минимума, това е вярно.

— А останалата част се прехвърля на сметката им като дълг — ето какво целите вие, банкерите. Така ли е?

— Да, така е — съгласи се Алекс. — Но нали и банките трябва да печелят?

— По цели нощи не мога да спя от грижа за горкичките банки.

Той се засмя, но тя продължи съвсем сериозно.

— Виж, Алекс, хиляди хора си навличат на главата неприятности с тези дългосрочни дългове. А не би трябвало да е така. Защото те купуват разни боклуци — най-обикновени неща от магазина, кухненски пособия, плочи, книги, храна. Правят го, защото не могат да си представят какви ще са последиците, а и защото съвсем лесно получават кредит. Но кредитът преминава в страхотни дългове, които са непоносимо бреме за тези неразумни хора в продължение на години.

Стиснал чашата с коняк с две ръце, за да я стопли, Алекс я разклати, отпи една глътка и стана, за да сложи в камината още дърва.

— Прекалено много се тревожиш — възрази той. — Проблемът съвсем не е толкова голям.

Въпреки това, каза си той, част от аргументите на Марго са съвсем сериозни. Докато някога — както се казваше в една стара песен — „душите на миньорите принадлежаха на компанията“, сега се бяха появили вечни длъжници от нов тип, които наивно бяха ипотекирали бъдещия си живот и доходи в полза на „милата квартална банка“. Една от причините за това беше, че кредитните карти до голяма степен заместиха малките заеми. Преди години хората бяха разубеждавани да взимат ненужни заеми, но сега сами решаваха този въпрос — и често не особено разумно. Алекс знаеше, че според някои политически наблюдатели тази система бе довела до моралната деградация на американското общество.

Заемът чрез кредитна карта бе много по-изгоден за банката, а, от друга страна, клиентът, който ползваше малкия заем, плащаше значително по-висока лихва, отколкото за един традиционен заем. Цялата лихва, която получаваше банката, възлизаше на около двайсет и четири процента, тъй като и търговците, които приемаха плащания с кредитни карти, й даваха една допълнителна сума в рамките между два и шест процента.

Ето защо всички банки, включително и Първа търговска американска банка, залагаха изключително много на бизнеса с кредитни карти. Тази тенденция тепърва щеше да се развива. Истината, обаче, беше, че първоначалните загуби от въвеждането на кредитни карти от всякакъв вид бяха значителни — на банкерски жаргон това се наричаше „студена баня“. Но същите тези банкери бяха убедени, че успехът е близък и че той ще им донесе повече пари, отколкото всички други видове банков бизнес.

Освен това банкерите добре разбираха, че тези кредитни карти са една необходима основа по пътя към СЕТС — системата за електронен трансфер на средства, която най-много след десет-петнайсет години щеше да замести сегашната лавина от банкноти, като превърне в задължително използването на чекове и банкови сметки.