Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Смятате, че това са тежки присъди? Не падайте толкова бързо в собствения си съд. Как мислите, че ще се почувствате, когато в отвъдното заедно със своя ангел-хранител и с духовното си семейство наблюдавате земния си живот? А после духовният ви водач попита: „И така, какво направи? Имаше толкова таланти, но влезе в тази фирма само от страх, че животът ти нямаше да е подсигурен? А искаше да ставаш доктор и да помагаш на хората… Защо офейка?“

Когато някога отново се приберем в отвъдното, ще е твърде късно и ще се срамуваме, че не сме използвали шансовете си, да, че твърде често сме офейквали. Ще трябва да чакаме да се преродим и отново и отново сами да започнем да се учим като деца. Не е ли по-практично сега, след като вече. сме тук, и училището е вече зад нас, да вземем най-доброто от живота?

Ами страхът от смъртта?

Страхът от смъртта е само един от многото страхове

Често страхът от живота може да е по-голям! Например много хора се страхуват да кажат мнението си за партньора, за шефа или за политическата система и за щастливите господа в сянка. Липсва смелост за професионален обрат или за раздяла с партньора. Страхуваме се да напуснем родината си и да последваме привлекателни предложения — въобще ни е страх от промяна. Липсва смелост и готовност за риск. А страхът да сме сами? Страхът от дълбокото и високото, страхът, че за някого се говори зле; страхът от загуба на пари, собственост, да, може би дори на дете или на член от семейството; страх да променим светогледа си и да направим това пред колегите си… Хората се страхуват да не отидат в ада , да, дори на небето , страх от откази, от болест, от болка, от възраст, от разочарование, от подигравки или да не би да ги вземат насериозно, или че повече няма да ги обичат, или ще им изневерят…

Не се ли страхуваме всички ние от нещо или някого? И то най-често необосновано? Страхът, и това трябва да го знаем, е най-силното средство за манипулация — както телесна, така и духовна. Чрез него хората могат най-добре да бъдат контролирани и управлявани (гневни богове, безработица, данъци, крах на борсата, самота и още стотици, най-вече интимни страхове).

С духовното пробуждане — разбиране (познание), ясно решение и действие — малко по малко страховете изчезват. От ключово значение е да научим нещо за живота преди и след смъртта, за да може сам по себе си смисълът му да стане по-ясен. Важно е също да слушаме добре какво разказват децата ни за отвъдното, за финия свят и смисъла на съществуването, защото така страховете намаляват. Ако знаехме, че в духовния свят имаме ангел-хранител, духовен водач и безброй приятели, които са с нас, които ни пазят и активно ни подкрепят, защо тогава да изпитваме страх вместо радост? Виждате ли колко е важно да проучим из основи тези елементарни въпроси Откъде и Накъде ?

Ако ги зададем, може да се окаже, че е добре, че сме се разочаровали от много ситуации, условия и връзки, лични или професионални. Разочаровани от това, че бихме могли да живеем съвсем иначе. Учудваме се, че толкова дълго сме скромничили. Е, и? Именно затова сме разочаровани, т.е. очарованието си е отишло! Тогава най-накрая ясно ще разберем, че виждаме не това, което искаме да видим, а как наистина изглежда реалността, дори от това понякога да боли.

Да захвърлим старите дрипи означава: да ги изоставим и да се пробудим за настоящето, за да не изпадаме повече в подобни измамни ситуации. Да продължим да живеем и да намерим съмишленици, които не мамят. Фиксацията в старите спомени и страдания не върши работа, те така и така нищо не могат да променят, нека погледнем напред.

Всъщност, няма защо да се страхуваме от нашия съюзник смъртта , той е симпатичен младеж. През 2002 г. си бях внушил, че на всяка цена трябва да си купя спортна кола. Речено-сторено. И бях доволен. Междувременно беше настъпила есента, когато сънувах странен сън. Намирах се в дома на родителите си, а един мъж, целият в черно, седеше срещу мен. Той беше доста блед, но голям и мускулест и ми се усмихваше. След това ми показа как взема душите — т.е. как ги превозва от тук до отвъдното — но не го коментира. Първата душа, която ми показа, беше на непослушно малко момиче, което някаква жена блъснала надолу по стълбите. Той взе душата на момичето — очевидно, когато бе мъртво. Аз видях как тя премина в един отвесно намиращ се светлинен кръг и изчезна (подобно на звездната порта в холивудския „Старгейт“). Втора през светлинния кръг мина душата на един набит господин на средна възраст, за когото мъжът в черно не ми каза нищо. И така, аз гледах този черен мъж и го попитах дали той е смъртта , при което той се засмя и кимна. На въпроса ми защо взе онзи мъж, който още изглеждаше твърде добре, получих отговора: „Той ще се яви на генерални поправка.“ След това отново ми се усмихна, пое ръката ми и ме прегърна сърдечно, обърна се и изчезна.