Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

И наистина, лично от всеки зависи какво ще направи със своята инкарнация. Потвърждава се старата немска пословица: „От нищото нищо не става.“ Казано по друг начин: „Който се страхува от мечки да не ходи в гората.“ Или според Закона за причината и следствието: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ И ако някой не посее нищо, няма да пожъне нищо. Освен тези, които живеят на гърба на другите. Но и те са изложени на Закона за резонанса: „Който взема, ще му бъде взето.“ Тоест: „Който копае гроб другиму, сам пада в него.“

Терапевтът-консултант Петер Кумер е убеден, че на света има милиони „живи-умрели“. Така той нарича хората, които „умират“ на 25 години, а ги погребват примерно на 75. Съгласен съм с него! На 25 години мнозина вече са избрали професията си, омъжени са и големите житейски предизвикателства вече са преодолени. За мнозина това означава край на промяната. Вероятно те вече са построили къщата си, естествено с кредит, за да е сигурно, че следващите десетилетия ще са обвързани с банката… Промяната е станала табу.

Защо толкова много хора са потънали на двайсет и пет? Защото средностатистическият човек изобщо не желае да се променя. Той не е по предизвикателствата, не харесва превратностите и проблемите. Мнозина изпадат в стагнация още на млади години.

Дори тези, които имат образование или са завършили някакъв курс, където са практикували ментален тренинг, позитивно мислене или успешно манифестиране, след известно време се предават, защото не са постигнали успех веднага.

М-да, понякога трябва повече време. Като със семето, което посаждаме в земята — то също има нужда от време, за да покълне. Можем да подскачаме насам-натам от нетърпение, но това не ускорява процесите в почвата.

Не се предавайте веднага, ако в началото манифестацията удари на камък. Важното е да сме убедени, че желаем това, което искаме да получим от живота.

Нека желанието ти се изпълни…

казва духът от лампата, когато я потъркаме, а в Новия завет пише „Искайте и ще ви се даде!“

Принципът винаги е един и същ. Проблемът е само, че повечето от нас не знаят как да се молят. Защо не знаят? Защото наистина не знаят кои са, защо живеят на Земята и за какво да се молят.

Ако някой се моли лошо, резултатът няма да е добър. Лошо ли се молиш, лошо получаваш. Причина — следствие!

Много автори са ни оставили книги по темата; вижте например „Поръчки към вселената“ на Бербел Мол или написаното от Петер Кумер.

В случая аз само мога да ви ориентирам в тази посока и да подтикна любопитните към по-дълбоки изследвания.

Някой си мисли: „Да бе, ако беше толкова лесно…“

Не съм казал, че ще е толкова лесно! Каква е цената на свободата? Не само на финансовата, а и на духовната? На мен лично моят живот ми е скъп. Ако вие допускате всеки ден да ходите до фабриката или бюрото със стиснати в джобовете юмруци и да вършите работата си, която е всичко друго, но не и интересна, изборът си е ваш. Ако карате кола, която не ви харесва, изборът си е ваш. Ако за вас не е от значение, че се скапвате от човека насреща, или че колегите ви общуват тъпашки, моля, изборът си е ваш.

Много хора рано осъзнават, че не биха си причинили това и вслушвайки се в себе си, разсъждават, вземат решения, работят много и днес вече са самостоятелни и изпитват радост от дейността си.

Всички го можем! Бъдете смели и рискувайте нещо. Какво ще загубим? Неща, които така и така няма да вземем в отвъдното — от там идваме голи и голи ще си заминем.

Не трябва ли да гледаме като на голяма възможност, че сме на тази планета, и да използваме съзнателно всеки ден за творческа дейност, самопознание и самонаблюдение, за да разберем по-добре живота? Не трябва ли да използваме възможността да научим житейските закони и с така възникналото разбиране да вземем участие в проекта на божественото и да действаме конструктивно ?

Нека мислено се върнем в детството си, в нашата младост, когато сме били малки. Какво сме си пожелавали тогава? Не сме ли искали да станем велики, известни или такива, които помагат на другите — например добри феи или благородни рицари?

А днес? Седим полузаспали до типове, които всъщност едва издържаме, или работим като лекари и предписваме на пациентите лекарства, за които се знае, че имат сериозни странични ефекти, но получаваме комисионна от производителя…; или за да получим ролята, лягаме с продуцента…

Какво е общото? Знаем какво: имате чувството, че обезобразявате душата си (още по-брутално: „продавате душата си“). Предадохте единственото, което ви е дал Бог и за което трябваше да внимавате. Свободата си, свободната си воля!