Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

След като започнах да сънувам това през няколко седмици, се запитах от какво бягам в реалния си живот.

Тогава бях на двайсет и няколко години, учех за вътрешен дизайнер, а външният ми вид подхождаше повече за пънк сцената. Дори само заради него бях обект на лоши погледи и неодобрителни забележки. По онова време все още изпитвах езически страх от всякакви изпити — за автомобилна книжка, зрелостни, за квалификация или класни проверки. Ясно съзнавах, че мога да се справя само с две трети от курсовите работи, защото винаги бягах от лекции — заради страха от изпитите. Другото, от което вътрешно се боях, беше да бъда сам. По онова време за мен беше немислимо да пътувам сам по широкия свят.

Спомням си за едно пътуване като ученик до Англия.

Реших да не се поддавам на страховете си и започнах да правя малки пътувания из Германия, за да видя какво ще усетя, но моментално имаше рецидив. Малко преди изпита си за калфа имах двуседмична ваканция и аз я използвах за пътуване из околността. Сам. Първо заминах за Амстердам, възнамерявах с колата си да се прехвърля в Англия, за да продължа към Шотландия. Но реших друго, върнах се в Южна Германия, взех влака и заминах за Атина, а оттам — за Кикладите, островите под гръцката столица. Почувствах се толкова добре, че мислех да не се връщам. Старият ми страх се надигна отново, когато седмица по-късно изпитът наближи.

Какво си мислите, че стана?

Разболях се и трябваше да пътувам обратно към вкъщи. Ама че „случайност“… Виждам своя ангел-хранител, застанал над мен, който казва: „Виж ти, майстор Ян иска да избяга. Я да видим какво да направим, че да се яви на изпит…?“

Отидох на изпита, който между другото мина добре.

(От примера ясно се вижда, че никоя болест не настъпва случайно, а иска да ни покаже нещо.)

След завършване на образованието си реших да замина за Мюнхен — сам, за да посещавам училище за лечители. След решението ми да зарежа всичко и да застана пред живота сънищата ми започнаха да се променят.

Отново сънувах кръчмата, после бягах, но се оставях да ме набият.

Записах се на курс за лечители, а вечер започнах да чистя автомобили към UPS 48 48 Международна спедиторска компания, основана през 1907 г. в Сиатъл, САЩ — бел. прев. ; по-късно и да сортирам пакети, за да мога да се издържам. След взетото решение сънят ми отново се промени. Все още бягах, но сънувах, че намирам паднал клон, с който се защитавах.

Отново промених нещо във външния свят. Вечер по-често започнах да излизам сам — без приятелите от училището по лечителство, правих малки забежки от Мюнхен в Алпите и т.н… — сънищата ми отново се промениха.

Сънувах не само, че се защитавам от преследвачите, но дори ги отблъсквах.

„Интересно“, помислих си.

След като в реалния ми живот куражът отново ме завладя, се реших да осведомя света за следващото си решение и изрекох към вселената: „Първият пакет с проспекти, който падне от поточната линия в UPS, ще бъде моята първа туристическа цел.“

Вечерта докато работех, от поточната линия изпадна пакет туристически проспекти от TUI 49 49 Touristik Union International — германски туристически концерн със седалище в Хановер — бел. прев. , на чиято главна страница имаше снимка на Хаваите. На следващия ден отидох в туристическото бюро и резервирах полет до Хаваите.

Така започнаха пътуванията ми. Първият ми престой там продължи четвърт година, оттогава пътувам. Междувременно минаха 15 години. В мен се събуди авантюристът и страхът ми се превърна в любопитство.

Колкото повече пътувах, колкото по-голямо ставаше предизвикателството, толкова повече се променяше сънят ми.

Следващият етап в него: аз продължавах да тичам, но се обръщах, принуждавах единия да избяга, а другия наистина го пребивах от бой.

Следващата фаза — самият аз се учудих: оня в кръчмата замахва към мене, аз го цапардосвам и нещата приключват на място…

Така сънят изчезна, защото се изправих пред страховете си и животът ми в някаква степен се промени. Сънищата ми показваха какво съм постигнал.

Преди една година обаче отново сънувах нещо подобно. Този път вървях сам по улицата и бях нагрубен от група младежи. Сбихме се, аз сграбчих единия за гърдите и го ударих няколко пъти. Когато той се свлече под мен и за последно замахнах към лицето му, се спрях и, както бях готов да го ударя, го попитах дали това е достатъчно. Изправих се, подадох ръка на падналия и той стана. Очевидно не беше подготвен за такъв обрат. Учуди се, че няма да направя лицето му на кайма, въпреки че не ми беше трудно. След това се заговорихме и сънят свърши.