Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Преди всичко, изказването на папа Йоан Павел II: „Не искайте опрощения за греховете си от Бога, а от мен!“ ме кара сериозно да се замисля… (35)

Налице е една комунистическо-социална тенденция, че всяка религиозна мисъл трябва тотално да се ампутира от живота — естествено това е другата крайност, означаваща безбожие и бездуховност.

„Тя вече няма място в нашия свят“, казват за религията. Типове като Исус са минало… Ние живеем в хищническо общество, без прошка и внимание. Хората се стремят към удобно житейско пространство, което не ги кара да мислят.

Изкушеният консуматор се подиграва, когато му кажем, че се занимаваме с отвъдното. И той не е сам. Подкрепят го както атеистите, така и общности, наричащи се „християнски“, за които умъртвяването на неродения живот не е убийство; в същото време живеем с бундесканцлер, който вече не намира за необходимо да завършва клетвата си с думите: „Нека Бог е с нас“. Останалото е работа на масмедиите. Те са оръжия на истинските властимащи на тази планета.

Освен че най-големите информационни агенции са в ръцете на същите ложи, всички те имат и чудесни съветници — например Едуард Л. Бърнайс , „майсторът на изопачаването“. В продължение на не по-малко от четири десетилетия той доминира в американската PR-индустрия (от 30-те години насам); усилията му бяха насочени към манипулация върху мисленето на масите. Той винаги е бил наеман от най-големите концерни и дори от самото американско правителство, за да налага продукти, които са дефинитивно вредни. Най-големият му успех беше, когато със слогана си „Нека демокрацията направи света по-сигурен“ продаде на американската общественост Втората световна война.

Цел на живота му (при това с хонорар по избор) беше чрез новините да набива в подсъзнанието на хората скицирани от него идеи, да вменява изкуствени представи, да създава нужната почва или да представя дадена идея в необходимата светлина. Негови са впрочем и слоганите: медикаментите лекуват; имунизациите укрепват имунната система; никое дете не ходи неимунизирано на училище; на прага сме на лечението на рака; месото е здравословно; HIV е причината за СПИН-а; млякото е добър източник на калций…

Самият Бърнайс смята обществото за „стадо, което трябва да бъде водено“. Стадното мислене правело хората „податливи на управление“ и той никога не се е отклонявал от основния си принцип „да контролираме масите без тяхно знание“.

В своите хроники под заглавие „Пропаганда“ той пише:

„Който манипулира скритите механизми на обществото, създава несигурно правителство, и той всъщност представлява истинската власт в нашата страна. Ние сме управлявани, разумът ни се моделира, вкусът се възпитава и идеите в голямата си част ни се внушават от хората, за които никога не сме чували нищо. Това е логичен резултат от начина, по който е организирана нашата демокрация. Големите групи хора трябва да се кооперират, когато им се налага да живеят в едно уравновесено функциониращо общество.

В почти всяко действие на живота ни — било то в сферата на политиката или търговията — ние сме управлявани от малко на брой субекти, които разбират менталните процеси и модели на масите. Онези, които дърпат конците, контролират публичното мислене.“ (36, 30–31)

Тези хора искат още дълго да управляват света, те имат интерес масите да останат непросветени и да се занимават с всичко възможно, само не и с важните въпроси на собствения си живот. Междувременно всеки е подиграван или дори има славата на шарлатанин или член/създател на секта, ако се опитва да намери отговори на откритите въпроси извън установените „велики секти“ (религиите). Всичко, което не съвпада с манипулирания дух на времето, се осмива.

Но ако някой е на смъртно легло или е тежко болен, нещата мигновено стават различни. На помощ са викани онези, които иначе се осмиват и оплюват — свещеници, духовни учители, духовни лечители и хора, преживели клинична смърт. Едва тогава всички внезапно започват да се интересуват от въпроса какво наистина се случва след физическата смърт. Тогава всеки иска да разбере — по най-бързия начин — с какво са се занимавали останалите в живота си. Обикновено само в такива ситуации предимно едностранчиви и материално ориентирани субекти прозират, че само знанието е недостатъчно.

В крайна сметка то не само трябва да бъде разбрано и погълнато (което мнозина днес наричат мъдрост ), а да бъде практикувано и използвано в живота.