Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Същото ще се случи и с вас (със сигурност). Сто процента. Само го пожелайте истински. Не забравяйте, че не е необходимо да правим кой знае колко, а да изоставим старото — на практика. Скъсайте с хората, които от години ви ходят по нервите — приятелски, но категорично. Нека оставим резервираната маса празна, да напуснем спортния клуб, може би селото или града, в които от години живеем. Тоест — край с безполезното минало.

Щом пожелаваме нещо ново в живота си, трябва да изоставим старото — не е ли логично? Нали не можем да доливаме вече напълнена чаша…

Всичко, което описах в тази книга (всъщност не сте длъжни да го четете…), идва отнякъде. Говорих за опит, който лично съм преживял. Той не е следствие от Интернет или компютърни игри, а от живота, от преживелиците ми, от пътя.

Така е! Житейският опит идва винаги с действието.

Да сравним това с човек, който е прочел пет книги за Кама сутра — индийското изкуство на любовта, и на теория вече добре познава всички пози. Той ще разбере за Кундалини едва когато изпълни упражненията на практика.

Това естествено отново беше пример от областта на тялото и показва, че моментното развитие в живота и при мен не се е разминало без белези. Но, да оставим шегата настрана…

Книгата е успешна, защото седя тук от седмици и пиша по цял ден, което задвижва процеса (сутрин от 7.30 часа до 23.00 през нощта). Почти не говоря с никого — освен със семейството си, което уважава избора ми. Ям малко, дисциплинирам се… Тоест, зад този успех се крие количество енергия, която се излива тук, количество работа, която беше свършена. И това ми достави удоволствие. Смятам, че го усетихте.

Ако някоя дейност ни доставя удоволствие и радост, тя изведнъж престава да е работа — вече сме превърнали хобито си в професия; или казано още по-добре: направили сме призванието си професия!

Ах, вие не знаете каква професия с удоволствие бихте работили?

Няма нищо, и аз не знаех. Нали затова ви доверих начините на манифестиране.

Нека обобщим още веднъж:

Няма нищо случайно! Всичко, което се случва в този живот и ще се случи, го причиняваме самите ние. Всичко получаваме — т.е. привличаме — по Закона за резонанса.

И тъй като не е случайност, а резонанс, че държите тази книга в ръцете си, законът показва, че в живота ви е настъпил моментът да промените нещо.

Чрез тази книга, която точно в момента е влязла в живота Ви, божественото, ангелът ви или друга някаква невидима сила иска да каже: „Приятелю, дошло е време за решения. Помисли и виж щастлив ли си от своя живот. Ако не си, тогава го промени. Не чакай някой да се появи и да го направи вместо теб. Става дума за великия въпрос дали искаш да си слуга, или господар, ученик или майстор. Искаш ли сам да решаваш, или другите (например илюминатите) да решават вместо теб?“

Само за това става дума.

„Разгледай живота си. Той е хаотичен, затова въведи ред в него. Той е във война, умиротвори го, ако усещаш злоба — приеми любовта.“

Без значение е, дали аз или някой друг е написал тази книга. Става дума само за вас — за вашия успех, вашата радост от живота, вашето здраве!

Вътрешно много хора усещат, че животът, който водят, не изразява истинския смисъл на битието им. Въпреки че са заети по цял ден, те все пак чувстват, че нещо им липсва. При всички виртуални впечатления, които ни се втълпяват

— от телевизия, видео, компютърни игри, Интернет и т.н.

— малко хора забелязват, че животът им е станал доста безсмислен. Човек трябва да живее. А все по-малко (и най-вече млади) хора, мислят за живота и се питат: Какво всъщност правя тук?

Чисто материалните привидни ценности, които Западният свят ни предлага — благополучие, слава, кариера, собственост — не карат хората днес да мислят критично, да изследват по-висшия смисъл на живота, БИТИЕТО (питайки се Как и Защо ). Ако хората замлъкнат за секунда и поразсъждават по-задълбочено, при повечето от тях се появява вътрешен страх — страхът, че тук има нещо непознато; всъщност ние би трябвало да знаем много повече за живота — да не говорим, че може би трябва да правим и други неща. Но тогава на вратата се позвънява и — слава Богу! — не се налага да отговаряме на такива сложни въпроси…

Религиите също не предлагат особена помощ. Виждаме съвсем ясно в какво са се превърнали „вярващите“ в Израел, Ирак или Ирландия… Междувременно християнската църква толкова „отживя“, че е идеал за все по-малко хора. Какво ще стане, ако продължим твърдо да се придържаме към посланията на Стария завет — смесица от изтребване на народи и отмъстителни акции — вместо да си спомним Христовото учение и посланието на любовта? Това, че църквите ще се опразват все повече, не ме учудва. Днешният човек постепенно започва да усеща , че нещо не е наред — и новото поколение на децата го знае .