Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Неподвижността означава смърт, движението означава живот.

Ако обаче избере едната от двете посоки, тогава идва ангелът-хранител, т.е. ние ставаме активни и започваме да му нашепваме съветите си. Дори да избере „грешната“ посока, той пак ще стигне до целта, но по заобиколния път, защото на практика „грешно“ не съществува.

Същото е и в ежедневието. Толкова много хора избягват да вземат решения и затова са блокирани, разболяват се, преживяват загуби, линеят.

Дванайсетгодишният контактьор Торстен предава казаното от един извънземен на име Адин:

„Не се притеснявай, приятелю, едва впоследствие, когато си спомниш миналия живот, ще разбереш различните събития, плана и необходимите процеси, които лежат в основата му… Обикновено съществата (хората) не могат да видят смисъла зад болезнените или неприятните процеси — защо е трябвало да се случат толкова много неща по определен начин. Защо те, за да направят възможно растенето и узряването на душите си, са избрали да имат такъв опит. Не им остава друго, освен да застанат, колкото е възможно по-добре пред ситуациите. Нали не сте сами.

На Земята се казва: «Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.» Това означава, че ти винаги трябва да направиш първата крачка. Трябва първо да станеш активен, тогава ние и духовните ти помощници ще сме ти от помощ и ще те водим по най-добрия начин: чрез интуицията, чувствата, сънищата и ще ти даваме знаци с това, което наричаш синхронност. Решението да предприемеш нещо трябва да бъде избрано от теб. Нещата не опират само до това колко добре те водим, а и доколко ще се оставиш да го направим. Зависи от нас двамата.

Не трябва да се безпокоиш за миналите си постъпки. Приятелите ми в космическите кораби и аз винаги сме на твоя страна. Ние също имаме същества, които ни подкрепят, съпровождат развитието ни и ни водят… И на нашата планета действат законите, които са валидни на Земята и във вибрационното пространство, което наричате отвъдно. Аз също съм изложен на тях. Ако не позволя да бъда воден от моите духовни водачи, не мога да бъда твой добър водач. Разбираш ли?

Още в началото на съвместната ни работа ти обясних, че ви посещаваме, докато спите. Тогава ви даваме информации, които си спомняте едва на другата сутрин, но не винаги. Понякога опитваме пак. Всички, които посещаваме, са дали съгласието си (както вие казвате, на небето, т.е. на нашето поле на съществуване) да работим заедно, защото ние трябва да ви помагаме.“

Ето и моя начин:

Нека гледаме на проблемите като на наши приятели, които стимулират живота ни и ни задължават да растем.

Аз си имам принцип на действие, който използвам винаги в ежедневието и работата си. Когато се появи неприятна (проблематична) ситуация, аз я разглеждам като:

1. Разтърсване(Аз-състояние): какъв е проблемът, кой го е причинил? Трябва ли да участвам и какво ме възпира да го променя?

2. Разбиране, че нещо трябва да се промени, защото иначе се ядосвам. Последствията водят до неразположение, неразбирателство, болести. И след това остава само

3. Решението:то може да е в една или друга посока. Важното е да ми допада — тогава болестта преминава, разумът се избистря и животът може да продължи.

Това е грубата структура. В книгата си „Всичко е Бог“ баща ми изразява това във формулата:

Р3 = разтърсвам — разбирам — решавам

Не винаги е възможно веднага да се вземе решение; някой път трябва да пренощуваме „класическата нощ“, да говорим с родителите си или с бизнес-партньора. Понякога са необходими няколко дена. Все по-често обаче решавам на момента, т.е. Сега.

След дългите години практика това ми се отдава все по-добре.

Много е важно не да бягаме от проблемите и да си намираме нови претексти, а да се изправим пред тях.

Според Закона за резонанса ние винаги силно привличаме в живота си това, от което се страхуваме.

В повечето случаи избягваме страховете си, а те съществуват в множество форми.

Как да се изправим пред тях?

Нека разкажа нещо от собствения си живот. Много хора, след като се запознаят с мен, решават, че не се страхувам от нищо, защото явно изглеждам много самоуверен. Това обаче невинаги е така, и преди двайсет години също изглеждах самоуверен, но нещата бяха различни.

Явно съм се самозалъгвал и го разбрах от един постоянно повтарящ се сън. Сънувах, че се намирам в кръчма и някой внезапно ме нагрубява. Очевидно мъжът си търсеше жертва. Понякога ми лисваше в лицето чаша бира или ме блъскаше. Треперех от страх, защото беше поне с една глава по-висок от мен, и побягвах. Той ме преследваше заедно с бандата си, настигаха ме и в момента, когато ми се нахвърлеха, се будех.