Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Колкото повече правим това, с което сме се заели, т.е. колкото повече сегашният ни модел на живот се покрива с това, което сме предпоставили преди инкарнацията, толкова повече тези синхронни вълни зачестяват. Защо? Защото ние все по-често сме на правилното място в правилното време . Защото това е изкуство.

Как обаче да сме на правилното място в правилното време?

Като следваме интуицията си. Виждате, че се въртим в кръг. Винаги става дума за интуиция. Тя е ключът! Тя е божият глас в нас. Интуицията не може да се купи или някой да ни я даде, не можем да я глътнем като хапче, никоя църква не може да я обложи с данък и никоя секта не може да я експлоатира. С интуитивната работа ние се учим да сме на правилното място с правилните хора в правилния момент — само това. Привидно сме оставени на самите себе си — което не е така (божественото, ангел-хранител, духовно семейство), и обратната връзка за това дали сме последвали правилно интуицията си, идва директно от живота във формата на подобни синхронности.

Синхронността е, така да се каже, „термометърът“ на нашата инкарнация и ясно показва къде точно се намираме. Колкото повече случаи на резонанс (случайност) и повече синхронности идват в живота ни, толкова по-близо сме до матрицата на живота, до нас самите и до собствения си път.

В зависимост от новите решения, които вземаме, това естествено се променя всеки ден. От този момент нататък става вълнуващо, защото реално усещаме общуването с живота; усещаме, че сме привлечени към една перфектна система и постепенно започваме да чуваме мистериозния й глас. Въпреки това тя си остава система на свободната воля.

Духовните закони ни позволява г да сме ковачи на собствената си съдба. Вече не можем да приписваме вината на друг, защото сами сме отговорни за това, което става с нас и около нас. От тази позиция животът ни изглежда като подарък, в който с всяка глътка въздух еволюираме към любовта и духовното разбиране.

Разликата между този, който търси, и този, който намира, е, че търсещият следва нещо — закон, гуру, вяра или идеология. Този, който намира, пише собствени закони и води . Той решава дали иска да зъзне през зимата, или да се топли на тлеещи въглища. Сам решава коя храна му вреди и кое питие е изпълнено с божествен дух — защото търси точно това.

Това е пътят от „творение“ към „творец“. Нашата задача тук, на Земята, е да разберем, че ние самите творим и можем да местим планини с вярата си (нямам предвид малката планина от сняг пред къщата). Ние решаваме дали нещо ще ни навреди, или ще е благотворно. Ние сме част от Твореца и имаме всичко, което и той има — само че в по-малка степен; във всеки случай в количеството, с което можем да боравим. „Характеристиките“ обаче са същите — както малката капка има същите свойства като океана. Ние сме тук, на Земята, за да осъзнаем, че сме част от Създателя и можем да творим сами всеки ден.

Нека забравим всичко, което сме чели, чули и учили. Да погледнем навътре в себе си и да се запитаме какво ни подсказва интуицията. След това да се запитаме способни ли сме да постигнем целта. Ако в нас отекне „Да“, трябва да я последваме, и наистина ще я постигнем, ако вярваме . Няма кой друг да го вярва. Така, както никой не е вярвал, че когато Бил Гейтс е бил само компютърен програмист, някой ден ще стане един от най-богатите хора в света. Потенциалът е в нас! Всичко е положено в нас, семето е тук. Дошло е време да му дадем вода, за да порасне.

Спомнете си какво каза Бил Гейтс, когато го попитаха за формулата му за успех: „Прави това, което най-много ти доставя удоволствие.“

Нека за последен път се върнем към най-богатите семейства в света: независимо дали те имат „небесни“ (ориентирани към сърцето), или „диаболични“ (ориентирани по ума) цели, не може да им се отрече, че съзнателно са използвали интелекта си. Не мислите ли?

Нещата са елементарни — разликата между тези субекти и повечето граждани на света е, че първите имат ясно формулирана цел. Едва ли вярата, по-скоро сигурността е това, което ги различава. Илюминатът не само вярва, че може; той го знае и го прави (подобно на „мъдреците“ от всички времена).

И точно това е разликата с много от съвременните езотерици и т.нар. „бели магьосници“: те нямат ясна цел. Макар че познават космическите закони, на Земята проблемите им не свършват. Често просветлението се визира като някаква свръхцел, но когато попитам какво все пак означава то, настъпва мълчание. Всъщност никой не знае какво е просветление или как може да се постигне. Тези, които някога са били в състояние на просветление, мълчат или не могат да го опишат, точно както илюминатът не може да опише чувството на опиянението от властта, или майката на дъщеря си чувството да си влюбен.